|
Океан, рибари, стръв и улов
Безкраен океан. В една рибарска колиба на брега двама рибари са седнали на една маса, хапват си нещо и си пийват. Навън времето е променливо, небето е навъсено. На тях им е скучно. Изведнъж в колибата се завъртя някакъв вихър, беше като огнен стълб, който придоби доста зловеща форма и започна да им говори, че приказките са сладки, ама точно в такова време се лови най-едра риба. Спомени за минали трофеи не хранели. Каза им за някаква стръв и те се навиха да излезнат с лодката си в океана.
Видях ги вече в лодката, леки вълни. Чудеха се мрежа ли да хвърлят или с въдици да ловят. Накря и мрежа хвърлиха и въдици закачиха.
Изведнъж се озовах в океана. Там – красота. Най-различни риби, тук-таме и хищни, но бях с усещане за ред, нищо случайно не става. Всеки се храни с толкова, колкото може да поеме, за да е жив.
Появи се Владетелят на океана и събра рибите. Каза, че на повърхността има рибари и да решат коя ще стане улов. Те изразиха недоволство, че тези рибари много често взели да ловуват, без да им е нужно, а ей така от скука, за развлечение. Тогава Владетелят им обясни, че в “горния” свят има “драконовски” правила, там други сили движат хората. Понякога човеците са подложени на големи изкушения и ако не са достатъчно силни, се поддават. Усмихна се бащински и посочи няколко по едри риби, на които предложи да станат “улов и стръв”. Точно така им каза – улов и стръв.
В първия момент в съня си не разбрах какво точно иска да каже, но следващата сцена от съня ми даде отговор.
Рибарите пееха някаква песен и чакаха да си вземат обещаното от онзи огнен вихър, който продължаваше да ги обикаля.
Рибите-жертви се насочиха към мрежите и въдиците и се оставиха да бъдат хванати. В момента, в който рибарите усетиха, че рибата е клъвнала, Владетелят завихри една водна фуния, ама то беше нещо мощно и всичко – риби, лодка, рибари и онова огненото, бяха увлечени от стихията на Владетеля.
Та не се знае кое защо, как става...едни риби, други рибари... само един Владетелят знае причината...
|