|
Сигурен съм, че повечето от вас за чували за Гурджиев, за неговия "Четвърти път" и за най-известния му ученик и последовател Успенски.
Предполагам, че и в архива на клуба може да се намерят интересни теми за тях.
Моята цел в случая е доста скромна. Искам само да ви запозная съвсем накратко с основите на учението на Гурджиев за съзнанието в изложението на Успенски.
Пьотър Демянович Успенски (1878-1947) е централна фигура в духовните търсения на XX в.
В неговите трудове окултизмът намира вероятно най-логичното си изложение, въпреки целия скепсис, който той поне външно демонстрира към традиционния езотеризъм.
Успенски е роден в Москва и още като млад се интересува както от съвременната му наука и литература, така и от езотеричните учения.
На шестнайсет години по собственото му признание той се отказва от всякакви образователни дипломи и се концентрира върху изследване на всички аспекти на знанието, които стоят встрани или над традиционните научни дисциплини.
"Професорите убиват науката - казва той - по същия начин, по който проповедниците убиват религията."
Той чувства, че никоя от утвърдените науки не навлиза в другите измерения, които несъмнено съществуват; всички те спират пред това, което Успенски нарича "бялата стена".
Пътува из Европа и на Изток, където се запознава с индуизма и йога. Резултатите от ранните му търсения са събрани в книгите "Tertium Organum" (публикуван първо на руски още през 1912, след това преведен на английски и многократно преиздаван) и "Нов модел на вселената".
Съдбовна роля в развитието му изиграва срещата с големия духовен учител и езотерик Георгий Иванович Гурджиев (1915-1818) и неговото учение за "Четвъртия път", което не изисква непременно отказ от активен социален живот. Според Гурджиев човек е не особено съвършен механизъм, който трябва да осъзнае механичността си и да си потърси машинист, т. е. гуру.
Едва тогава той би могъл да се освободи от механичността.
Според Успенски:
В обикновения език думата "съзнание" се използва най-често като еквивалент на "интелект" (в смисъл на "умствена дейност") или като негова алтернатива. В действителност съзнанието е вид "осъзнатост" у човека: самосъзнание, т.е. да осъзнаваш кой си, какво чувстваш, какво мислиш или къде се намираш в момента.
Според нашата система възможностите на човека обхващат четири степени на съзнание. Това са: сън, будно състояние, самосъзнание и обективно съзнание. Въпреки че и четирите са възможни за него, на практика човек се ограничава само с две от тях: част от живота му преминава в сън, а останалата - в нещо, което хората наричат "будно състояние", но, реално погледнато, то се различава твърде малко от съня.
Колкото до нашата обичайна памет или моментите, които помним, ние всъщност запомняме само своите съзнателни мигове, макар и да не си даваме сметка, че нещата стоят именно така.
Сега искам от вас да насочите вниманието си към собствената си памет и да се опитате да я наблюдавате, Скоро ще видите, че помните различни неща по различен начин: някои - съвсем ярко, други пък - съвсем смътно, а има и такива, които изобщо не си спомняте. Просто знаете, че са се случили и толкова.
С други думи, ако знаете, например, че преди известно време сте ходили някъде, за да разговаряте с някого, вие най-вероятно ще си спомните две-три неща от самия разговор, но затова пък може би изобщо няма да си спомните как сте отишли или как сте се върнали оттам. Но ако ви попитат дали си спомняте как сте отишли и как сте се върнали, ще кажете, че си спомняте отлично какво сте правили, макар да знаете само, че нещо сте правили, знаете и къде сте ходили, но в паметта ви не изплува нищо друго, като изключим отделни смътни проблясъци.
Наистина ще се изумите, когато разберете колко малко помните. А е така, защото запомняте само моментите, в които сте съзнавали какво вършите. Ще разберете по-добре какво имам предвид, ако се опитате да се върнете мислено в миналото си - към детството или към някое събитие, станало преди много години. Ще видите отново, че нещата, които действително си спомняте, са съвсем малко — за сметка на онези, за които знаете или просто сте чули, че са ставали.
Та колкото до третата степен на съзнание, мога само да кажа, че всеки човек има своите случайни мигове на самосъзнание, но не умее да ги контролира. Тези мигове ни спохождат и отминават под натиска на външни обстоятелства или случайно появили се асоциации и емоции.
Ето че възниква следният въпрос: може ли човек да контролира тези мимолетни моменти на осъзнатост, за да ги предизвиква по-често или да ги задържа по-дълго, а защо не и да ги превърне в свое постоянно състояние?
Първият или най-низшият стадий на съзнанието е сънят... Човек е обкръжен от сънища... Едни чисто субективни образи - отражения на отминали събития или отражения на някакви смътни възприятия за момента, като например звуците, които достигат до спящия човек, усещанията от собственото му тяло, леките болки, сигналите за някакво напрежение - прелитат през ума ни, оставяйки само бледа сянка в паметта, а най-често отшумяват безследно.
Вторият стадий на съзнанието настъпва с пробуждането. Този втори стадий, на който се намираме всички ние сега, т.е. състоянието, в което работим, разговаряме и си въобразяваме, че сме съзнателни същества, обикновено се нарича "будно състояние" или "прояснено съзнание", но, реално погледнато, би трябвало да се нарича "сън наяве" или "относително съзнание".
В стадия на съня е възможно да получим проблясъци на относително съзнание. В състоянието на относително съзнание може да получим пък проблясъци на самосъзнание. Но ако желаем да имаме не само проблясъци, а и по-продължителни периоди на самоосъзнатост, ще трябва веднъж завинаги да разберем, че не бива да оставяме тези моменти да идват от само себе си. За целта обаче се изисква волеви акт, което на свой ред означава, че честотата и продължителността на тези моменти зависи от контрола, който упражняваме върху самите нас. И още: съзнанието и волята, ако не са идентични, то поне представляват два аспекта на едно и също явление.
На този етап е важно да разберете, че първото препятствие, на което се натъква човек по пътя си към самоосъзнаването, е неговото собствено убеждение, че вече има самосъзнание или че в краен случай може да го има винаги, когато поиска. Много трудно ще убедиш когото и да било, че той няма съзнание и не може да осъзнава по собствено желание. Допълнителни затруднения създава и фактът, че в подобни ситуации самата природа ни скроява доста коварен номер. Ако попитате някого дали притежава съзнание или пък ако направо му заявите, че няма, то този човек моментално ще ви отговори, че не само има съзнание, ами и че е абсурдно да го убеждавате в противното, тъй като ви чува и разбира. И ще е напълно прав, макар че в същото време дълбоко ще се заблуждава. Ето в това се състои номерът на природата. Прав е дотолкова, доколкото вашият въпрос или забележка са пробудили за момент някаква смътна осъзнатост у него. Разбира се, тази осъзнатост ще се разсее още в следващия миг, но затова пък той ще запомни какво сте му казали, ще запомни какво ви е отговорил и по всяка вероятност ще продължи да смята, че е съзнателно същество.
В действителност постигането на самосъзнание изисква дълъг и упорит труд. Кой обаче ще се съгласи на подобно дело, ако е убеден, че вече притежава онова, което му се обещава само след "дълъг и упорит труд" ? Явно не само че няма да го направи, но дори и през ум няма да му мине, че би могъл да извлече полза от това, докато в един момент не се убеди, че той не притежава никакво самосъзнание, а още по-малко пък някое от нещата, които самосъзнанието предполага - интегритет или индивидуалност, постоянен "Аз" и воля.
Накрая ви предлагам да се запознаете с едно описание на Успенски на неговата собствена първоначална практика.
Веднъж си вървях по Литейни към Невски проспект и все не успявах да се съсредоточа върху самоприпомнянето, въпреки че се стараех доста усърдно. Шумът, движението, всичко ме разсейваше. Всяка минута губех нишката на вниманието, после тя пак се появяваше и пак изчезваше. В един момент се изпълних с някакво комично раздразнение от себе си и свърнах в първата пряка вляво, твърдо решен да задържа най-накрая вниманието си върху едно-единствено нещо - да си спомня за себе си, ако ще и само до следващата пряка. Ето че стигнах до Надеждинска без да изгубя нишката, освен може би за някой и друг миг, след което отново свърнах към Невски. Така разбрах, че по тихите улички ми е по-лесно да не се разсейвам, затова реших да се пробвам и на някоя по-шумна. Стигнах до Невски, все тъй удържайки спомена за себе си и вече започвах да изпитвам онова странно емоционално състояние на вътрешен покой и упование, което настъпва след занимания от подобен характер. Точно зад ъгъла на Невски беше тютюнопродавницата, откъдето си купувах цигари. Както бях погълнат от спомена за себе си, изведнъж ми хрумна, че мога да се отбия и да си поръчам цигари.
След два часа се пробудих на Таврическа, т.е. бях изминал доста голямо разстояние. Пътувах с файтон към печатницата. Усещането за пробуждане бе необичайно силно. Можех почти да се закълна, че бях дошъл на себе си! Моментално си спомних всичко: как бях вървял по Надеждинска, как си бях спомнил за себе си, как ми беше хрумнало да си купя цигари, след което като че ли се бях строполил и потънал в дълбок сън.
Само че докато бе траял този мой сън, аз бях продължил да изпълнявам редица привични и преднамерени действия. Бях излязъл от тютюневата лавка и се бях прибрал в квартирата си на Литейни, откъдето бях звъннал по телефона в печатницата. Бях написал две писма. После отново бях излязъл от къщи. Бях стигнал до Гостинной двор, от лявата страна на Невски, с намерението да продължа по Офицерская, но после се бях отказал под предлог, че е станало късно. Бях наел файтон и се бях отправил към Кавалергардская, към печатницата. По пътя, докато минавахме по Таврическая, бях започнал да изпитвам някакво необяснимо притеснение, сякаш нещо бях забравил...
И изведнъж си бях спомнил - ами да! Бях забравил да помня за себе си.
Ние не можем да умрем, защото просто никога не сме се раждали.
|
Успенски за съня и пробуждането
