|
Тема |
Re: Да общуваш със себе си, мъчейки се да се опозн [re: :)] |
|
Автор |
incognita () |
|
Публикувано | 26.07.07 22:33 |
|
|
Открих съвсем наскоро Стана Димитрова от статия във вестник и бях очарована
Тук не е клуб Поезия, но в нея видах окултна поезия
Предлагам тази тема да е посветена на това
КЪДЕ СЪМ...
Къде съм ?
И какво правя тук ?
Дали не съм се върнала ?
Ще проверя.
Няма ме.
Телефонът ми дава свободно.
Ами ако съм там,
а не вдигам слушалката,
защото не ми се говори
и със себе си ?
.................
На вас говори ли ви се със Себе си?
...и да ви кажа честно, дори и след рекламата на книги на Кришнамурти,
бих отишла в книжарницата само за да си потърся нейна стихосбирка
освен "Книгата на Живота" на Кришнамурти, и то само заради описанията му на природата и изживяванията си в състояние на медитация, с което започва всяка беседа от книгата...
...но поезия, и то качествена, също се пише в състояние на медитация
ГЛАСЪТ НА ОТРАЖЕНИЕТО
Унесена в нещо си,
казвам „Здравей” и на отражението си
в огледалото
от учтивост.
Като на стара позната,
забравена назад в годините,
за която си спомням съвсем смътно.
Гласът на Отражението ме сепва.
Разпознавам го …в недоумение.
(Ст.Димитрова)
...
къде си Изгривче? ... с туптящото сърце?
Редактирано от incognita на 26.07.07 22:34.
|
| |
|
|
|