Живеем неестествен живот

Като започнем оттам, че сме се отклонили от Себе си, не живеем в Себе си, ав едно илюзорно его, една фалшива предства за себе си - че сме отделени от другите, че сме отделни независими същества...

Оттам идват и неестествените ни желания, които никога не могат да бъдат задоволени, а водят до все повече и по-неестествени желания..
Храним се с неестествени храни, нямане естествения усет към храната, коя е полезна и коя не, коя ще задоволи глада ни...

И това се онтася до всичко – загубили сме усета към естественото и истинското, което само може да задоволи вътрешния ни глад.
Така сме се отдалечили от истинския живот. Живеем като блуждаещи сенки, в непрекъсната борба за задоволяване все по-различните ни и увеличаващи се неестествени нужди...и това е една лавина, която може да се спре само ако се върнем към Себе си.

Живеем неестествен живот, затова не можем и да обичаме истински.

(от архива на клуба - от хубавите му времена когато имаше живот и живи хора...)