Повечето хора изобщо не си задават подобни въпроси.

Те наивно вярват, че те сами творят съдбата си, но от време на време имат нужда от невидима помощ от някакъв вид.

Запалват свещичка в църквата, молят се на Бога "като езичниците" за разни житейски неща или пък отиват на врачка за да узнаят какво ги чака, но само за да се възползват по-добре от него или да го избягнат.

Те не се замислят нито за това откъде са дошли на този свят, нито за това, къде ще се озоват след смъртта, нито пък за очевидния факт, че са само пътници на тази земя.

Други вече са се посъбудили малко от духовната летаргия и са се отдали на най-невероятни фантазии за устройството на вселената и за своето място в нея.

Ад и рай, християни и сатанисти, божествени учители и окултни космогонии от всякакъв род и т.н.

Някои от тях започват смело твърдят: "Макар и все още да не съм достигнал до Великото Пробуждане, мога да ви кажа кой наистина е Пробуден и кой не, а също и как вие да се Пробудите."

По-нататък някои от тези фантасти изтрезняват от опияняващите картини на собственото им (лично или колективно) въображение. Умът им утихва и те откриват, че досега нищо особено не са постигнали.

Разликата между тях и обикновените хора е само тази, че те вече са имунизирани срещу детските болести на незрелите духове, а обикновените хора не са.

Когато в бившия търсещ най-сетне настъпи тишина и яснота, той за първи път започва да усеща далечния полъх на Истината.

Точно така, както според древната легенда я е усетил за първи път бъдещият Буда - принц Сидхарта, когато е седнал под дървото Бодхи, вглъбен единствено във вечното Настояще, в това, което Е, което винаги е било и винаги ще бъде.

Ние не можем да умрем, защото просто никога не сме се раждали.