Интересно, накъде са се забързали всички тези хора, за които говориш?

Защо са толкова сериозни и драматични в своите търсения?

Нима не знаят, че който не се роди даровит, подобно на Моцарт, колкото и да се напъва, до края на живота си посредствен ще си остане?

Толкова ли е трудно човек да се смири и да си каже: Не по своя воля съм се родил, не по своя воля живея и не по своя воля ше умра?

Ако вътре в теб не задуха попътен вятър, ти само безсмислено ще се напъваш "да достигнеш Бога."

Освен това ти никога няма да намериш Бога, най-малкото защото никога не си се отделял от него. Със своите безкрайни напъни "за секс, пари и/или просветление" човек само увеличава мъглата, в която и без това съществува!

Ние не можем да умрем, защото просто никога не сме се раждали.

Редактирано от Aлekc на 14.04.07 10:49.