Болката, която сега създаваме, винаги е някаква форма на неприемане, някаква форма на съпротива на това, което Е. На нивото на мисленето съпротивата прима формата на преценка. На емоционално ниво е някаква форма на отричане. Силата на болката зависи от силата на съпротивата срещу настоящия момент, която от своя страна зависи от това колко силно се отъждествяваме с ума си.

Умът винаги се стреми да отрича настоящето и да избяга от него. С други думи, колкото помече се отъждествявате с ума си, толкова повече страдате. Можем да го кажем и така: колкото повече умеете да почитате и приемате Настоящето, толкова по-свободни ще бъдете от болка и страдание – и от “егото” на ума.

из книга на Екхарт Толе
знаете ли нещо за него?