с аутсайдера си говорим за различни неща.
когато случайно се опитам да го поставя в мат, той започва да се самопровъзгласява за недосегаем всеки път. това повдение ми се стурва смешно и егоцентрирано.

аз също имам такова поведение понякога в клубовете, но си го признавам и му се радвам, аутсайдера маниакално се опитва да обясни че се радвал на хора като мен които не го разбират и как бил аутсайдер и безцветен и как не съществува вече - едва ли не е постигнал просветление.


не му вярвам.
простичко казано.
но пък се дразня на дързостта му да изказва нагло своята висшестоящост спрямо "нормалните" хора като се държа нагло и непочтено с него, което е ответ на неговата наглост с една типично моя любима наглост.

Тоест неговото просветлено надуто аз, срещу моето вампирско надуто аз.

и двамата с него си говорим неща на които никой от нас не вярва и не осъществяваме реална комуникация, като един друг се смятаме за луди или нисши.

бих казал че се лъжеш за чакрите.
нито с него нито с теб се движим по възходяща линия един спрямо друг,
просто нямаме нищо общо. Това е според мен. Чакрите не участват. Това са формати на съзнание, които не се променят и затова казвам че говорим не от енда и съща реалност, но от различните и чакри, а от напълно различни реалности, без каквито и да било чакри, които да могат да се сравнят.


Разбиране на метнално ниво може и да не осъществим. Ама няма и нужда.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите