|
1.
Известно е, че пред феноменалните явления човешкият разум е безсилен. Понякога те изглеждат сякаш нарочно създадени, за да укротят нашето неудържимо високомерие. Слава Богу, че съвременната наука най-после престана да ги пренебрегва и не само не поставя под съмнение съществуването им, но дори се опитва да ги класифицира, като измисля за тях специални термини: телепатия, телекинеза, левитация. Но за да се приближим действително към разгадаването на същността им, очевидно трябва да осъзнаем простата истина, че те само маркират някаква тайна, без самите те да са тайна. Тайна е духът, който утвърждава своето битие в света на материалните форми. Духът може да е съпътстван от феномени, но може и да не е. И в повечето случаи не е. С това сякаш се подчертава, че същността не е в тях, а в нещо друго, много по-важно, много по-значително.
В Евангелието има описание на невероятните чудеса, сът-ворени от Исус Христос. Но той, както се разбира от тях, ги е правил крайно неохотно, отстъпвайки само под напора на външни обстоятелства. Много чудеса е заповядал да се пазят в най-строга тайна. Те не са споменати в свещените книги, за да не би-като блясък от бенгалски огън - да отвлекат вниманието на човека от главното: духовното сияние на истината, запалена от Христос на земята.
Стремежът към феноменалното, както се вижда от Евангелието, не само не се поощрява, но и се осъжда. Поучителен в този смисъл е епизодът с бъдещия апостол Тома. След възкръсването си Исус се появява пред своите ученици в отсъствието на Тома, който би трябвало да повярва на думите на най-близките си приятели. Нищо подобно. Тома категорично заявява: „Ако не видя на ръцете Му белега от гвоздеите и не туря пръста си в ребрата Му, няма да повярвам." Както е известно, Исус му дава възможност лично да се убеди в чудото на възкресението. Тома слага ръка в зеещите му рани. Нотка на съжаление и укор има обаче в думите на Исус, изречени към ученика, който, за съжаление, по-искал материални доказателства за безсмъртието на духовното: „...ти повярва, защото Ме видя; блажени, които не са видели и са повярвали."
Казват, че неслучайно Тома, когото народната мълва ще нарече Неверни, е изпратен да изпълнява своята апостолска мисия в Индия. Именно там, където йоги от различен ранг демонстрират чудеса, които не се поддават на естествено обяснение, той трябва да се убеди във второстепенния характер на феноменалните явления в сравнение с духовните, феномените, каквито и да са, могат даиграят само спомагателна роля в изграждането на вътрешния мир на човека (и то само ако има особено благоприятни условия). Самостоятелно те нямат никакво значение...
|
Людмила и Вангелия
