"Бог, който може да се опише с думи не е истинският Бог.
Истинският Бог се състои от възможността да избереш
Бога и невъзможността да избереш Бога."



Чувството Любов - това е моята представа за Господ.
Апостол Павел казва:
"Ако раздам всичкото си имане, а любов нямам, нищо не съм."



Ние знаем, че Бог няма източник - той е източника.



Значението на думата Господ, представено от мен не дефинира понятието
Господ, но единственият възможен начин човек да го познае.
Трябва да помним, че Бог има 2 страни за нас - една отворена и една недостъпна за нашия ум.
Факт е, че ние можем да познаваме Бог единствено в неговия явен аспект. Истинската същност на Бог е скрита от нас и е недостъпна за нашия ум и познание.
Бог е познаваем от човек единствено като чувство Любов. Всякакви други опити да опознаем Бога са обречени на провал - това не е цвят, мирис, атом, молекула, неутрон, но е Чувство Любов.
Тези трите: Бог-Отец, Бог-Майка и Бог-Син ние наричаме Господ, но Господ
ние то познаваме единствено като чувство Любов.
Пратено от Центъра към периферията.



Аз мога да дефинирам в този форум само идеята за Бог и тази идея е:
Бог-Отец, Бог-Майка и Бог-Син заедно в едно цяло, ние ги наричаме Бог.
И - тук има движение, защото Бащата и Майката правят Сина. След това
тези 3-те стават отново едно цяло - и отново Бащата и Майката правят
Сина.
Идеята си е идея, но чувството Любов е друго нещо - то е единствения
начин да позная Бог. Това е като че може би единственото възможно
знание, изпращано от Центъра към периферията.



Да опазвам чувството Любов - това означава да позволя на Господ да бъде в мен.
Бог съществува в моята душа само като Чувство Любов, не като агресия.
Любовта пристига от Центъра до всеки един в периферията и всеки един от нас трябва да върне обратно към Центъра човешка обич.
Това е взаимен и двупосочен процес и ако аз върна обратно обич към
Господ, той ми изпраща още повече Любов.
Но обичайно аз не мога да върна на Бог човешка обич поради моето неумение да опазвам Божията Любов в моята душа - т.е. да я преобразувам
в човешка обич.
И точно това е началната точка на всяко човешко страдание, проблем и
несгода.
И няма никакво значение дали според моя ум Бог съществува или не,
защото чувството Любов в мен винаги съществува.
Това е като гравитацията - мога да твърдя или да си мисля, че тя не съществува тук, на Земята, но това не я премахва.



Добре се отразява на моята еволюция идеята, че светът не се върти около мен, но около своя Център.
Например - това смекчава моето Его; прави ме по-малко агресивен към света да го прекроя, подчиня на моята воля; смирен да приема света като изява на Божията Воля.
Но смирението да приемам нещата каквито са, липсата на агресия към тях,
не е ли това обич в моята душа?



Какво наричаме Истина? Липсата на лъжа.
Какво наричаме лъжа? Липсата на Истина.

Какво наричаме глупост? Липсата на мъдрост.
Какво наричаме мъдрост? Липсата на глупост.

Какво наричаме агресия? Липсата на Любов.
Какво наричаме Любов? Липсата на агресия.