Самото действие е... действие. Болката е въздействие върху нервната система, което има за цел да предпази човек, един вид - да поддържа тялото, да оцелее. Болката е част от инстинкта за самосъхранение. Но! Тук става въпрос за физическата болка, а не за илюзорната психическа (или чувствена) болка.

Сега да ти обясня малко по-подробно. Илюзия е не самата физическа болка, не самото тяло, не самия човек. Илюзия е представата за "аз" - една себе-идентификация, съдържаща в себе си чувственост. Чувствеността е илюзия. Затова и писах, че "наблюдателят" е илюзия - не самото тяло със сетивата, а психическата регистрация на "приятно" и "неприятно", "интересно" и "безинтересно" - ето това поражда разделението в съзнанието, това е илюзията - илюзията за двойнственост, която човек играе със себе си.

"Аз"-ът е илюзия, т.е. субектът на чувственост (емоционалност). "Преживяваното" е илюзия, т.е. обектът на чувственост. Преживяването (чистата регистрация на факти) обаче не е. При преживяването се сливат "преживяващият" и "преживяваното" и движението на сетивата става неразделено. Тогава и отговорите и действията ни стават естествени и спонтанни.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите