ВЪРХУ ОКУЛТИЗМА, СПИРИТИЗМА, ТЕОСОФИЯТА, МИСТИЦИЗМА И ХРИСТИЯНСТВОТО

“... Спиритизмът показва движение на Духа. Той е ембрионът на нещата, нещо неоформено. За да разберете спиритизма, трябва да създадете на този зародиш условия, за да мине той през всички фази на развитие и оформяне. Следователно спиритизмът е неоформено учение.

Теософията е учение за примиряване на противоречията в света. Тя е наука за примиряване на мъжа с жената, нищо повече. Като казвам да се примири мъжът с жената, подразбирам да се примири човек с Бога.

Онзи, който мисли, че е теософ, трябва да знае този закон - как да се примирява с този, когото мрази.

Има противоречие между теб и Бога - трябва да ги примириш! Ако не можеш да го направиш, не си теософ.

Мистицизмът не е закон за възлизане, а закон на слизане. Мистикът не възлиза, а влиза към Бога в себе си. Той е опасен затова, че при слизането не знае как да слиза и може да падне и да се осакати.

Сега, за окултизма: аз го сравнявам със съвременните естествени науки. Окултизмът - това е наука за изучаване явленията на земята, за изучаване на невидимото, а не на видимото. Той не се занимава с безформените светове. Това, което се е оформило в себе си, което има форма, съдържание и смисъл, то е област на окултизма.

В окултизма няма никакъв морал. Той изучава нещата такива, каквито са си, като чисти факти. Окултизмът е наука за познаване на природните Сили, на тяхната област, начин на действие и приложение.

Окултистът е човек реалист; той не вярва, а борави само с Природата, с материалните неща.

Мистикът постоянно живее със сърцето си, изпитва неговите вибрации и всички състояния, през които то минава.

В християнския смисъл на разбиране, християнин може да бъде и мистикът, и теософът и спиритистът.

Спиритизмът е движение; теософията - примирение на противоречията;
мистицизмът - слизане, а може да се каже още, че той е закон за труд, за работа; окултизмът дава всички форми, по които можем да живеем на земята, той е единствената наука, която ни учи как да живеем и която може да ни избави от всички нещастия; християнството е наука за ликвидиране на кармата, за изплащане на стари дългове.

Теософията е наука за примирение на половете, а християнството - за сближение и обединение на последните. Християнството, в неговия вътрешен смисъл, е наука за обединение на Духа с душата. Това, което сега проповядват, не е християнство, то трябва да претърпи преобразование. Ако християнството беше такова, каквото ние го схващаме, светът сега щеше да бъде в друг вид...”

П. Дънов

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите