Буда не случайно е поставил в основата на учението си неудовлетвореността, страданието (дукха).

Само за дукха уча аз и за нейното прекратяване.

Когато едно живо и чувстващо същество страда (например изпитва силна болка), то има само една цел - да прекрати страданието си.

Единствено степента на страданието, свързана с помрачеността на съзнанието, е критерий за отдалечеността на дадено същество от извора на битието му.

Много често човек е доволен от съществуването си, но в даден момент се докосва до нещо по-светло, по-висше, по-истинско и повече не иска да се върне към предишния си начин на съществуване, който вече не го удовлетворява.

Върховната извечна реалност е извор на битие, познание и блаженство за всички проявени във времето и пространството обособени и помрачени в една или друга степен същества. И съответно тяхна върховна Цел.

Начало в Бога, в Бога всякой край.
Вън Бога всичко е тъми...
Живот познало, Бога да познай,
към смърт се всяко битие стреми.

ПЕНЧО СЛАВЕЙКОВ, ХИМНИ ЗА СМЪРТТА НА СВРЪХЧОВЕКА

Живей и остави и другите да живеят!