|
Много хубава тема. Наистина ми беше интересно да прочета линка с историята за диалога между Бодхидхарма и императора. Има много истина в него.
Например:
"Бодхидхарма казал: "Добре. Отвътре или отвън, нещата са си неща. Седни, затвори очи и се опитай да стигнеш до тях. Като ги улавяш, веднага ми ги разказвай и поглеждай към тоягата в ръката ми. Аз добре ще ги подредя!"
Императорът затворил очи - нямало какво друго да направи - затворил очи, малко уплашен, поогледал тук-там вътре в себе си, наблюдавал известно време и изведнъж осъзнал, че колкото повече гледа навътре, толкова повече нищо не може да открие - никакви безпокойства, никакво страдание, никакви притеснения. Изпаднал в дълбока медитация. Минали часове, слънцето започнало да изгрява, а лицето му изразявало един изключителен покой."
Това е точно така! Императорът всъщност е в състояние на Свадхая - първата стъпка в крия йога (виж 1-ва сутра от Садхана пада при Патанджали, както и Основите на учението в крия йога при Шибенду Лахири тук - ). Свадхая е осъзнаването на процесите в съзнанието, наблюдението на мислите. В момента, в който видиш например някаква мисъл, страх, желание, каквото и да е, то изчезва. Това може да се установи в момента от всеки, толкова е елементарно. В същото време, колкото и да е елементарно, това е и основата на крия йога - без това крия практиките биха имали много по-малка полезност. Те помагат за изостряне на осъзнаването. Но по-важното е свадхая. Затова и императорът всъщност не е могъл да открие нищо - никакви безпокойства, никакво страдание. В момента, в който човек ги потърси (т.е. види) - те изчезват.
Свадхая в същото време не е анализ, не е вербална (или въобще ментална) активност на съзнанието. Това е просто пасивно и безусилно наблюдение. Та да цитирам Шибенду Лахири какво е крия йога:
"Крия Йога е движението от Свадхая (изучаване на пътищата на аза) към Ишвара-пранидхан (възприемане на целостта) чрез Тапас (Крия практики)."
Та истинските духовни учители, които споменаваш, поставят в центъра на ученията си точно Свадхая. Такива като Буда, Бодхидхарма, Патанджали, Лао Дзъ, Исус и др., та до наши дни - примерите в сравнително по-ново време са Раман Махарши, Джиду Кришнамурти, Тони Парсънс, Шибенду Лахири. Учители по истинска (а не теоретична) недуалност. Която може да се установи от всеки един човек, без да му се налага да залита във вярвания и теории (и по този начин да губи Свадхая).
ПП: Между другото защо не пишеш и в Йога. Темата е много подходяща и за онзи клуб.
|