|
Иска ми се да обясня по достъпен за всеки начин, в какво се състои същността на древната и вечно свежа източна мъдрост.
Всички ние сме различни уникални изяви на творческата мощ на битието.
Когато ние четем за такива впечатляващи личности като Гаутама Буда или Исус Христос, често забравяме, че ние сме не по малко "образ и подобие Божие" от тях. И както казва един съвременен Учител, задачата на всеки един от нас не е да подражава на тези съвършени личности, да стане малко подобие на Буда или Христос, а да осъществи своя уникален и неповторим личен потенциал.
Истинският духовен наставник има само една цел - да ни освободи от всички външни хипнози и влияния, да ни подтикне да станете напълно самостоятелен и духовно зрял индивид.
Както какват дзен-будистите: "Ако твоя път към Пробуждането бъде препречен от родителите ти, от духовните ти наставници или дори от самия Буда - убий ги!"
Всички Учители и свещени писания са нужни само до този решаващ момент, когато вие усетите вечното божествено ядро в самия себе си и напълно и изцяло му се доверите да ръководи съдбата ви.
Големият съвременен индийски духовен наставник Шри Рамана Махарши нямал Гуру. На млади години той все още бил никому неизвестен отшелник.
Дочул това един стар йоги и един ден отишъл при него и му заявил: "Бог ми се яви на сън и ми възложи да ти стана Гуру."
"С удоволствие - усмихнал се младият отшелник - но нека той най-напред да се яви и да го каже и на мен."
Изненадан от този неочакван отговор старият йоги възмутено изгледал младия си колега, след което се обърнал и си тръгнал.
Но има ли действително такива истински духовни наставници в наше време?
Аз смятам че има! Ше ви посоча само двама измежду тях.
Шри Рамана Махарши (1879-1950)
Джиду Кришнамурти (1895-1986)
И което е най-впечатляващо, тяхните послания са напълно съзвучни помежду си.
Те ни казват по свой начин същото, което са казали някога преди векове на своите съвременници будистът Бодхидхарма (ок. 470-543) и персийският поет-суфи Маулана Джалалуддин Руми (1207-1273).
Но може би никой досега не е успял да изрази толкова сбито, ясно и точно същността на това Универсално послание, както индийският будист Бодхидхарма - основател на школата Чан (Дзен), наречена още "Сърцето на Буда".
Бодхидхарма
Вие сте самата Истина.
И всички средства, които използвате, за да я търсите, само ви отдалечават от нея.
По какъвто и път да тръгнете - все едно дали става въпрос за вътрешна, или външна практика – тази практика само ще ви отдалечи от вас самите.
Въпросът не е по какъв път да тръгнете. Точно обратното: въпросът е как да не вървите по никакъв път и винаги да оставате в себе си – тук и сега.
За да се завърнете у дома – там, където е Истината – трябва просто да спрете да я търсите.
Нека това да бъде вашият истински Път.
Интелектът е неспособен да ви доведе до истинското ви състояние, защото той е само част от вашия помрачен ум.
Практиката също няма да ви помогне, защото духовното търсене, на което тя е израз, се опира на сляпо подражание, което означава, че вие ще тренирате и ще дисциплинирате само вашия помрачен ум.
Но докато подражавате на другите, вие никога няма да успеете да видите вашето собствено истинско лице.
Бодхидхарма. Из “Основни принципи на практиката”
Кой е Бодхидхарма?
Бодхидхарма (ок. 470-543) е роден в Южна Индия. Той бил принц от военната каста на кшатриите. Образованието си по военно и бойно изкуство получил от известния будистки монах Пражнатара, който го запознал също и с учението на Буда. В продължение на много години Бодхидхарма упорито изучавал традиционното будистко учение и по-късно станал първия патриарх на една нова будистка школа, известна като школата Дхияна (на китайски Чан, на корейски Сон, а на японски Дзен).
Около 520 г. Бодхидхарма донесъл от Индия в Китай това ново учение, което оказало огромно влияние върху духовния живот в Азия и променило значително облика на бойните изкуства. В Китай той отседнал в построения през 495 г. будистки манастир Шаолин. Бодхидхарма е известен още под имената Дамо, Бодай Дарума или Дарума Тайши. Въпреки че няма данни той да е писал съчинения, традицията му приписва четири кратки текста, съставени вероятно по-късно от неговите ученици и последователи.
Цитираният по-горе откъс е взет от най-известния измежду тях: “Основни принципи на практиката”.
Живей и остави и другите да живеят!
|