|
Върху какво се гради Висшата или Божествената мъдрост на човечеството, съхранявана и препредавана през хилядолетията от човешки същества, изпреварили с много епохи в развитието си останалите свои събратя по планета? Това са така наречените Основи или основни Закони, за чиято валидност се смята, че обхващат всички нива на Битието, тоест, че действието им се простира “както на Земята, така и на Небето”. Това са:
(1). Безсмъртието на човешкия дух, произтичащо от единородството му с Отца или от произхода му от Първоначалния Дух на Вселената - Абсолюта, Космичния разум, Алфата и Омегата, Първия и Последния. Духът на човека е вечен, неунищожим, ненараним и устойчив на всякакви въздействия - с огън, с вода, с оръжия и пр.
(2). Наличието на Йерархия на Светлината, включваща Висшите представители (Учителите) от Стълбата на Яков - естествената стълба, определяща мястото, достигнато в еволюцията от всяка духовна индивидуалност или от всяка отделна духовна монада. Тази стълба води началото си от най-простите организирани, тоест съдържащи енергиен заряд структури, преминава през атомите и молекулите, кристалите, простите организми, растенията животните , хората и стига до Боговете, ако можем да наречем така великите адепти и учители на човечеството, съпровождащи го от най-ранните му (за манвантарата) периоди на развитие.
(3). Необходимост от периодична смяна на физическите (плътските) обвивки, по време на периодичните му пребивавания (въплъщения) във физическия (причинния) свят, където духът набира запасите от енергия, необходима му за издигане във висшите сфери на Надземния (Тънкия) свят. Тези запаси се материализират чрез възпитаване и утвърждаване на така наречените висши духовни качества, като смелост(безстрашие), себеотрицание, доброжелателност (любов) към всички живи същества, овладяване на собствените мисли и емоции, отказ от лично освобождение(нирвана) и отдаване на всички свои сили за издигане духовното състояние на цялото човечество и пр.
(4). Зависимост на съдбата на всяка земна личност, както и на равнището, достигано в Надземния свят (след поредното отхвърляне на плътските му тела или земната смърт), от качеството на живот, достигнато от духа и по-специално от придобиването на споменатите висши духовни качества, представляващи изкристализирала психическа енергия (Божия благодат), през време на предходното земно въплъщение (раждане). Това е така нареченият закон за кармата, който е изразен картинно по много начини, като “каквото посееш, това и ще пожънеш”, “кой каквото прави, за себе си го прави”, “с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери”, “който копае гроб другиму, сам пада в него”, “давайте и ще ви се даде” и други подобни.
(5). Възможност на човешкия дух да се развива във възходяща посока, имайки като вечна и крайна цел достигането на такива качества като всемогъщество, всезнание, всевиждане и пр., свойствени на самия Създател. Но има и много вече значително напреднали в еволюционната стълба човеци (индивидуалности), които притежават значителна творческа мощ, способни да окажат благотворно влияние върху следващите ги и признаващи авторитета им (служещи на Йерархията на Светлината) техни земни събратя. Нерядко това служене приема уродливите форми на религиозното почитане и уповаване, докато истинското стойностно служене може да се определи като споделяне или поне желание за участие в носенето на бремето на света, каквото е обичайното задължение на Висшите Йерарси. Този вид служене е описано достатъчно пълно в Ученията на Буда и Христос, същността на които отдавна достатъчно пълно завоалирана от изградените върху техните тела църкви. И сега ще е много трудно, образно казано, “да се омие отново тялото на Христос”.
(6). Наличието на Хаос или антипод на хармонията и красотата, към които е устремен духът, чието противодействие и съпротива са като стимул (ускоряващи тласъци, “удари двигатели”) за устремения към сършенство дух (индивидуалност), като по този начин, образно казано, “и дяволите участват в строителството на храма” . Но позиците на хаоса на този етап все още са много здрави, като не малка заслуга за това имат самите хора, възприемащи дявола като някакъв карикатурен безобиден образ и не допускащи присъствието му зад различни повече или по-малко благовидни облици навсякъде около тях.
(7). Циклично развитие на процесите и явленията, включително и в космичен мащаб, при което периодите на възход и развитие се редуват закономерно с периоди на упадък, включително и пълно замиране на движението и развитието (пралайя), през което време материята и енергията набират мощ за новото проявяване на света в пълния му блясък (манвантара). Големият цикъл включва в себе множество по-малки цикли и така нататаък до нивота на индивидуалната монада, върху която се формира индивидуалността или основната разумна единица на Макрокосмоса, обозначавана самата тя като микрокосмос.
Докато целият живот на обществото не бъде поставен върху тези основи, които да се изучават в подходяща интерпретация от най-ранна възраст, Новата земя и Новото небе, или Божието царство не може да настъпи.
|
Основите на Битието
