|
|
| Тема |
 Красотата на великата Тишина |
|
| Автор |
Бeлю (непознат) |
|
| Публикувано | 15.08.06 15:30 |
|
|
|
Пътя се извиваше нагоре и надолу по ниските хълмове, километър след километър, безброй пъти. Палещите лъчи на следобедното слънце падаха върху златистите хълмове, а под самотните дървета, разположени далече едно от друго, падаха дълбоки сенки. На километри наоколо нямаше никакви къщи. Отделни групи домашни животни пасяха тук и там; много рядко по шосето минаваше насрещна кола. Небето беше дълбока синева в северна посока и ослепително ярко на запад. Цялата местност беше някак си необикновено пълна с живот, въпреки че земята беше безплодна и се намираше далече от човешките радости и болки. Не се виждаха птици, нямаше диви животни, ако не се броят няколко лалугера, които бързо пресичаха шосето. Нямаше вода, само на едно или две места, където имаше стада. Когато дойдат дъждовете, планината ще стане зелена, мека и приветлива, но сега тя оставаше сурова и строга, излъчвайки красотата на великата Тишина.
| |
| |
| 
|
|
