Когато започнете да се прониквате от това учение и го приемете в живота си, първоначално ще се появят въпроси и съмнения.
Дори да приемате напълно факта, че именно Съзнанието е това, което действа абсолютно чрез всеки физически организъм, няма да можете да се избавите от усещането, че сте отделен обособен индивид със собствен живот. И ще започнете да се съмнявате: ако нямахте свобода на волята, а сте само инструмент, чрез който функционира Съзнанието, какъв живот ще е това? Как ще можете да вземате решения и да правите избор в различни ситуации ежедневно?
Отговорът е прост. Когато пълното приемане се случи и вие вече не сте деятелят (егото го няма),
вие ще продължавате да действате така, като че ли ИГРАЕТЕ РОЛЯ в тази драма „живот”. Ще приемате решения, ще правите избори когато това е необходимо КАТО ЧЕ ЛИ в действителност имате свобода на избора, но в същото време ще имате дълбока убеденост в това, че този избор вече е направен от Съзнанието, че решенията, заедно с техните следствия, вече са взети.
По този начин джнани (човекът, живеещ в това знание) не избягва приемането на решения, ако това е необходимо, щом такава е волята, която му диктува Съзнанието. Той приема решения като внимателно преценява и избира от различни варианти, така че той прави избор, като че ли има собствена свободна воля - но в същия момент знае, че в действителност именно Съзнанието (или Бог) е действащата сила в него. И поради това той не може да изпитва нито гордост (ако дейстието е успешно), нито вина или разочарование (ако води до неуспех)
С други думи, той живее в настоящия момент, но не заради някаква цел в бъдещето, нещо което да подобри живота му. Не се безпокои за бъдещето, защото знае, че то не е в неговите ръце. И поради това той живее с една лекота и свобода, в пълнотата на живота, която идва от приемането на факта, че Съзнанието е, което действа в своята тоталност. То е движещата разумна сила от атома до огромните галактики. То действа във всички организми - от най- простия като амебата, до човека.
|