|
|
| Тема |
 Потока на Живота… а къде си “ти”? |
|
| Автор | Maя (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 17.06.06 18:22 |
|
|
|
При концентрация и проникване в тялото се вижда, че клетките непрекъснато се раждат и умират. Това е процес, подобен на течащ поток; непрекъсната смяна на съществуване с несъществуване /и обратно.
Не можеш да намериш в тялото си нищо, което да остава постоянно и неизменно или да има отделна самостоятелна същност.
Тогава на какво се крепи представата ви за отделен “аз”, като дори тялото ви не е постоянно?
Този поток в тялото се смесва с потока на чувствата, но всяко чувство също е като капка вода в движуща се река; като тези отделни капки тласкат една – друга в процеса на раждане, живот и смърт.
Независима какви са чувствата, приятни или неприятни или неутрални (безразличие), но всички те са непостоянни. Те възникват и изчезват подобно на клетките в тялото.
Тогава къде си “ти”, къде си ти самия в ная картинка?
А когата се съсредоточиш на външните усещания, можеш да изследваш този поток, смесен заедно с потока от тялото и чувствата. Тези усещания се смесват и влияят едно на друго…
Ако възприятията са ясни, точни и чисти – Реалността се постига лесно. Но ако възприятията са погрешни (преминали през воала на илюзорната представа за “аз”) – Реалността остава скрита от завесата на този “аз”. Точно тази преграда е причината и за страданията, тя предизвиква неправилно възприятие – хората вярват, че преходното е постоянно, върват в съществуването на самостоятелна същност на нещата (а всъщност нещата нямат такава); вярват в раждането и смъртта… Така започвате да делите на части Неделимото. Това са човешките заблуди.
И тази преграда ви пречи да живеете в любов, тя ви отделя от потока на Живота, който е Красота и Любов.
Въпреки, че сте заблудени, аз ви обичам!
| |
| |
| 
|
|
