|
Много се говари как да постигнем безмълвие, като средство за медитация или за решаване на някои наши проблеми.
Когато човек има проблем, първо започва да го обсъжда, търси аргументи, тълкува факти, като се стреми да стигне до корена на проблема и така като го осъзнае, (учат някои) ще се осмободи от проблема.
Но така ли е в действителност?- не. Умът не може да се освободи от проблемите, чрез думите, мислите и каквито и да са аргументации и разкрития на причините. Когато умът осъзнае, че така не може да разреши проблема, той замлъква. И тогава идва безмълвието. Само в състояние на безмълвие можеш да обхванеш цялостно проблема и да се осмободиш от него. Никакви разяснения и търсене на причините не водат до пълно освобождаване от проблемите.
Така хората започват да търсят медитацията, тя става модерна сега. Но какво се внушава като медитация? – да постигнеш това безмълвие на ума.
Но забележеше уловката – (ако сте практикували, ще сте го забележили) – това безмълвие е насилствено, постигнато с усилие. То всъщност не е безмълвие, въпреки че за определен период от време сте спрели мислите, тази тишина и дори още по-гръмогласна. Безмълвието не се постига с усилие. Мисълта не може да успокои сама себе си чрез дисциплина, тя може само да се облече в дрехата на фалшиво безмълвие, но това е само маскировка.- След момента на медитация мисълта започва отново да подскача като маймуна. Всяко движение на ума или усилие е препятствие за безмълвието.
Тази тънкост при медитацията ще я усетите, ако развиете в себе си голяма чувствителност и наблюдение на процесите в себе си. Нечувствителния човек няма да забележи никаква разлика, той дори не забелязва мислите си много често. (и така може да се заблуди, чу умът му е спокоен)
Как се случва безмълвието? – то идва самО. Например ти си в стаята и през прозореца влизат различни шумове: гласове на хора от улицата, минава влак, шум от коли, плач и смях на деца, писък на птици… И сред този шум в стаята влиза безмълвие, без да си го канил или търсил. То е сред шума, сред думите, то се разпростира като някаква субстанция. Особеното е, че то не прекратява шума, бърборенето, думите.
Особеното е, че е нужна само настройка на ума за това, никакво усилие (за постигане на безмълвие като резултат).
Умът трябва да прекрати своята склонност към експанзия, към външното. То не се постига, то е следствие на особен начин на живот, (наречен духовен, включващ в това понятие доста качества).
|
Безмълвие на ума
