|
“Слез в къщата на грънчаря”
Еремия 18:2
Еремия получи това поръчение от Господа, като точно изразена заповед. Той веднага се съгласи и интересно е да се види, че точно когато посети грънчаря ,“той работеше.” Ер. 18:3 Меката глина щеше да приеме интересни и красиви форми в ръцете на грънчаря. Но както ни казва Библията съдът се разваляше: “Съдът, който правеше от глина, се разваляше в ръката на грънчаря,...” Ер. 18:4, 1 ч. За нещастие усилията, които полагаше за този съд бяха напразно; но не беше точно така, защото грънчарят без да се бави му предаваше друга форма: “...той пак го правеше на друг съд, както се видя угодно на грънчаря да го направи.” Ер.18:4, 2 ч. Глината, която беше първия път в ръцете на грънчаря, беше оформена за втори път за да стане на използваем съд. Така целта на грънчаря беше постигната, понеже най-накрая незначителната съдинка беше превърната в уникален съд за специална, ясно определена цел.
Еремия внимателно наблюдаваше грижата и интереса с който грънчаря обгръщаше прекрасният съд, резултат от неговото дело, и точно в този момент Господ за втори път се върна при него. Сега пророкът трябваше да разбере “защо” трябваше да отиде в къщата на грънчаря. “...както е глината в ръката на грънчаря, така сте и вие, доме Израилев, в Моята ръка.” Ер. 18:6
Точно както Адам при сътворението си беше създаден “от пръстта из земята” (Бит.2:7), така и във всяко човешко същество се съдържат органични вещества от пръстта. Въпреки това човека беше създаден като благородно същество по Божия образ. За нещастие този първоначален образ беше унищожен при падането в грях, създавайки необходимост от едно нова създание, така като обяснява Исус на Никодим в Йоан 3:7.
Интересно е да научим как се прави нов съд, как можем да бъдем преобразени в ново създание и да оставим нашето старо естество. Отговора е написан в Святото писание: “Върнете се, прочее, всеки от лошия си път, и оправете постъпките си и делата си.” Ер. 18:11, 2 ч.
Но Единственият, Който може да осмисли нашето съществуване и да внесе красота в нашия характер е Исус Христос, Който ни взема в скъпоценните Си ръце и ни оформя както Му е угодно. Той е връзката между миналото, настоящето и бъдещето в нашето съществуване. “Така щото, както грехът бе царувал и докара смъртта, така да царува благодатта чрез правдата и да докара вечен живот чрез Исуса Христа нашия Господ.” Римл. 5:21
Божествената вест, която Той изпраща до людете Си, чрез примера от работното място на грънчаря съдържа покана към тях да се поставят в божествените ръце на Занаятчията. Въпреки това отговора към този призив, според това което ни докладва Библията беше: “А те казват: Напразно! Защото според своите замисли ще ходим, и ще постъпваме всеки според упоритото си и нечестиво сърце.” Ер. 18:12
Решението да стоим такива каквито сме, отказа да променим собствените си помисли и планове, не позволява да се създаде един нов съд според Божията воля.
Нека да не заемаме такова становище. С доверие и вяра, които произлизат от любов, нека напълно да се оставим в ръцете на Спасителя, и нека да се предадем на Божественото докосване на изкупителните ръце Му със следната молитва на уста: “Твоите ръце ме направиха и утвърдиха; вразуми ме за да науча Твоите заповеди.” Пс.119:73
|
“Слез в къщата на грънчаря”
