Продължение на Лекцията от 24. Октомври 1908


Най-лесно ще намерим общ език, ако изходим от възгледа, който днес е
широко разпространен и донякъде противоположен на посвещението.
Днес често срещаме хора, които размишляват върху подобни теми и смятат,
че могат да се произнесат върху тях, застъпвайки становището, според което
меродавно за истината, за обективната действителност е само сетивното
наблюдение, респективно представите, които извличаме от него.

И Вие често чувате хората да казват:

Науката може да съществува само ако се опира върху обективните данни на сетивното наблюдение!

Обикновено под тази констатация се разбира следното:

Науката съществува само защото човекът може да включи своите представи в
областта на сетивното наблюдение.

Всеки от Вас знае, че способността за изграждане на представи и понятия е
всред едно от многото душевни качества и че тези други качества се свеждат
главно до човешките чувства и човешката воля.

Дори при една сравнително повърхностна оценка на нещата, всеки може да
потвърди:

Човекът е не просто едно мислещо същество, а едно същество, което чувствува и проявява воля.

Обаче онези, които смятат че трябва да защитават чисто научното мислене,
веднага ще възразят:

В научната област има място само за човешкото мислене, там няма място нито за човешките чувства, нито за човешката воля, понеже по този начин бихме
оспорили това, което е обективно, и бихме смутили надличното
функциониране на нашите представи и понятия.

Напълно вярно е, че ако хората внасят в научната област своите чувства,
своите симпатии и антипатии, нещата ще им изглеждат или отблъскващи, или привлекателни.
И наистина, докъде бихме стигнали, ако човекът би търсил познавателен
елемент в своите чувства, в своите страсти?

За един предмет е във висша степен безразлично, дали някой го харесва или не го харесва.

Колкото е вярно, че онзи който иска да остане в строгата научна област,
следва да се придържа само към външната страна на нещата, толкова е
вярно, че самият предмет е този, който те заставя да кажеш:

ето, това е червено, или че твоята представа за камъка е правилна.

Обаче не е в природата на нещата, те да се стремят към твоето одобрение
или неодобрение, така че ти да ги харесаш и отхвърлиш.
Фактът, че един предмет изглежда червен, има своите обективни причини, а
че ти не го харесваш, за това няма никакви обективни причини.

В известен смисъл днешната психология е успяла да се издигне над това
положение на нещата.
Моята задача не се свежда до това, да се изказвам „за" или „против" относно онова направление в психологията, което казва:

Наблюдавайки душевните явления, душевния живот, ние не трябва да се
ограничаваме в тесните рамки на интелектуализма, не трябва да разглеждаме
човека единствено с оглед на неговото мисле не, а следва да вземем под
внимание както неговите чувства, така и неговата воля.

Вероятно мнозина от Вас знаят, че според философската система на Вунд
волята заема основно място в човешката духовна дейност.
В своята книга „Основи на интуитивизма" руският психолог Лоский също
посочва водещата роля на волята в душевния живот на човека.

Аз бих могъл да дам още много примери, за да докажа как днешната
психология непрекъснато се стреми да преодолее едностранчивия
интелектуализъм, като в същото време не е трудно да се досетите, че във
формирането на душевните способности се намесват и съвсем други сили.

Ако размислим още по-нататък, ще установим и нещо друго, а именно колко
трудно приложимо е изискването, според което обективните научни
резултати могат да се постигат единствено чрез онази разсъдъчна способност,
която се опира върху сетивното наблюдение.

Когато и самата наука подсказва, че горното изискване е неизпълнимо, и че
волята се намесва при всеки възможен случай, тогава как ще сте сигурни, че имате работа с едно чисто обективно наблюдение?

След като Вашата воля Ви погажда гореспоменатата шега и след като Вашите
мисловни навици отдават предпочитание главно на това, което е материално
и не признават духовната страна на нещата, тогава тя просто не намира
място във Вашите теории.

Когато искаме да разберем света, важни са не абстрактните теории, към
които се придържаме, а силите, които пробуждаме в нашите души.



Р. Щайнер