Продължение на Лекцията от 24. Октомври 1908


Ако трябва да се изразя още по-ясно, макар и това да прозвучи донякъде повърхностно, аз бих могъл да кажа:

Ако напълно се абстрахираме от еволюцията на човечеството и вземем под внимание само хората, които живеят около нас, а после отправим поглед към по-примитивните народи, и се запитаме до каква степен разбират те законите на света, и ако след това сравним техните познания с мисловните способности на средностатистическия европеец, ние ще установим, че различията между тях са огромни.

Нека да вземем, примерно, светогледа на един австралийски абориген, и този, да кажем, на един европейски монист: тези два светогледа са коренно различни.

Обаче от друга страна Духовната наука ни най-малко не омаловажава и не счита за лишен от смисъл онзи светоглед, който е изграден върху чисто материалистически представи.

Според нея всеки светоглед има своето оправдание и отговаря на определена степен от еволюцията на човека, а всеки човек е в състояние да издигне своите познавателни способности на ново, все по-високо равнище.

Следователно, Духовната наука застъпва убеждението:

Човекът се издига до все по-високи степени на познанието главно поради обстоятелството, че сам той подлежи на развитие и развивайки се,
той превръща своите вътрешни изживявания в такова обективно мирово съдържание, каквото по-рано той не е виждал само защото не е притежавал способността да го види.

Ето защо Духовната наука съществено се различава от редица други едностранчиви светогледи, били те спиритуалистични или материалистични; тя, общо взето, не се придържа към някаква окончателна и безпогрешна истина, а се стреми само към онази мъдрост, към онази истина, която отговаря на съответната еволюционна степен, така че тук влизат в сила Гьотевите думи:

всъщност човекът разполага само със своята собствена истина, и все пак тя е една и съща. - А тя е една и съща, защото обектът на нашите познавателни способности е общ за всички нас.

Р. Щайнер