Продължение на Лекцията от 24. Октомври 1908


Гьотевата психология или Гьотевото учение за душата, с други думи това, което според Гьоте е меродавно за душата, ние имаме в лицето на хубавата Приказка за Зелената Змия и Красивата Лилия.

И ако искаме да постигнем някакво разбирателство относно нещата,
които ще се опитам да изложа пред Вас, добре би било,
ако предварително онагледим самото естество на Гьотевия душевен свят.

Още в предишната лекция беше посочено,
че застъпеният тук светоглед се опира на това,
че човешкото познание не следва да се разглежда като нещо,
установено веднъж завинаги.

Мнозина от нашите съвременници смятат:

Да, човекът, какъвто е той днес,
може безусловно да се произнася върху всички въпроси на битието;
той просто наблю дава света с помощта на своите сетивни органи,
обобщава неговите проявления и ги комбинира със своя разум,
който също е свързан със сетивата,
и екстракта от тази опираща се върху наблюдението разсъдъчна дейност,
той оповестява за абсолютно вярно познание,
което трябва да е общовалидно за всички.

Духовно-научното познание, което застъпваме ние, е противоположно,
макар и само до известна степен - на този общоприет начин на мислене.

Ние застъпваме убеждението, че човешкото познание
винаги е в зависимост от нашите органи,
от нашите познавателни способности,
и че самите ние, като човешки същества, също подлежим на развитие;

и още:

че след като сме в състояние да работим върху себе си,
ние можем да издигнем нашите познавателни способности
на още по-висока степен от тази,
на която те се намират в момента.

Да, нашето убеждение се заключава в това,
че ние можем да усъвършенствуваме тези способности и от тяхното
първоначално несъвършенство сме ги издигнали до сегашното им равнище,
което на свой ред е залог за това,
че можем да ги издигнем до още по-високо равнище
и така да стигнем до още по-задълбочени
и по-правилни възгледи за света и Космоса.

Р. Щайнер

Редактирано от Mish-o на 30.06.05 19:35.