ЕЗОТЕРИЧНО РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ГЬОТЕВОТО ТАЙНО ОТКРОВЕНИЕ

Лекция от 24. Октомври 1908, Берлин


Лесно бих могъл да бъда упрекнат, че в една лекция като днешната,
се опитвам по един пресилен начин да давам символични и алегорични
тълкувания на нещо, което един поет е създал чрез свободната игра на
своята фантазия.

Завчера ние си поставихме задачата внимателно да изследваме Гьотевата Приказка за Зелената Змия и Красивата Лилия,
и за тази цел я преразказахме накратко.

Винаги е възможно при подобни тълкувания на едно произведение,
замислено с толкова фантазия, някой да отсече:

Да, в образите на тази творба ние трябва да търсим всевъзможни символи и
послания!

Ето защо още в началото аз бих искал да отбележа,
че това, което ще говоря днес, няма нищо общо с теософските твърдения,
които често срещаме по повод на всевъзможни символи и алегории,
свързани с определени легенди, приказки или други поетични творби.

И понеже добре зная, че моите символични тълкувания на едни или други
поетични образи често се натъкват на недоверие и съмнение относно
тяхната достоверност, аз ясно подчертавам, че това което ще кажа тук,
следва да бъде разбирано единствено в следния смисъл.

Днес ние сме изправени пред едно всеобхватно поетическо произведение,
създадено с голяма фантазия:
Приказката за Зелената Змия и Красивата Лилия.

И веднага трябва да поставим важния въпрос:

Налага ли се изобщо да пристъпваме към това произведение,
изхождайки от дадена гледна точка, с намерението да открием идейното,
действителното съдържание на подобна поетическа творба?

Нека тук да направим едно малко отклонение.
Да си представим, примерно, че наблюдаваме дадено растение.

Какво прави човекът?

Той отправя поглед към растението, проучва неговите движения,
неговата вътрешна подвижност, законите, според които то израства,
и така нататък.

Обаче има ли право ботаникът, или някой друг, който не е никакъв ботаник,
да си въобразява, че може да обхване идеята, според която
растението е тук на Земята?

Защото лесно бихме могли да му възразим:

Растението не знае нищо от онова, което ти формулираш като „закони" на
неговия растеж, на неговото развитие!

Точно същата стойност би имало това възражение,
което бихме отправили към ботаника или поета,
пресъздаващ в своите стихове не друго,
а своето собствено усещане за растението,
ако го адресираме, примерно,
към едно такова обяснение на Гьотевата приказка.

Аз не бих искал нещата да се представят така,
сякаш идвам тук и казвам:

Ето, тук ние имаме една змия, тя означава това или онова,
а тук имаме един златен, сребърен и бронзов Цар,
които също означават това или онова.

Аз далеч не бих желал да тълкувам приказката в този символично-алегоричен смисъл; аз бих желал това да става така,
сякаш се потопяваме в състоянието,
при което, както казах, растението расте според закони,
за които то в своята безсъзнателност не знае абсолютно нищо,
и също както ботаникът има пълното право да изследва законите на
растителния свят, ние сме в правото си да заявим:

Да, няма никаква нужда поетът Гьоте да осмисля в своето дневно съзнание това, което излагаме тук относно живота в растителното царство.

И все пак, няма никакво съмнение:
закономерността, действителното, идейно съдържание на Приказката трябва да бъде разглеждано в същия смисъл,
в който човешкият разум изследва законите на растителния свят,
понеже тя се развива според същата закономерност,
според която се развива и растението,
макар че то съществува в пълна безсъзнателност.

Ето защо моля, това което ще си позволя да кажа,
да се разбира като представяне на смисъла и духа на Гьотевото мислене,
на Гьотевите представи;
нещата тук са поставени така, че онзи, който се усеща,
бих казал, призван да изложи пред Вас основните идеи на Гьотевия светоглед,
да разполага с пълното право - само и само да откриете пътя за разбирането
на Гьоте - да анализира Гьотевата фантазия, отделните персонажи от Приказката и техните взаимни връзки,
по същия начин, както ботаникът показва,
че растението се развива според откритите от него закони.

Р. Щайнер