Продължение на Лекцията от 9 декември 1904 г.

И тъй, както британската, така също и Ложите Свети Йоан в Германия
притежават тези три степени, които назовах.
И те са фактически всички в същото състояние, което описах.

Ала съществува възможността, вътре в тези три степени чрез самия факт,
че символите съществуват,
да се проникне чрез тях до по-дълбоката мъдрост,
която е в основата им.
Доказателство за това е фактът, че един масон – зидар,
когото вие всички добре знаете по име,
се обърнал към своите братя масони по такъв начин,
че чрез това се разкрива зародишът на неговото антропософско осъзнаване;
че той е бил в състояние в известен смисъл да говори с антропософски
термини на една аудитория от масони.
Свободния масон за който аз говоря, е Гьоте.

/* Гьоте става член на Ложата “Амалия” във Ваймар./.

Като антропософи вие веднага ще откриете нещо много познато,
когато ви прочета два стиха от неговото свободномасонско стихотворение,

/* Последните два стиха на неговото стихотворение за Свободното-Масонство “Символът”./,

което е отправено към неговите братя от Ложата.

И все пак викат отвъд
гласове на духове,
гласовете на майстори:
не пропускайте да практикувате
силите на доброто.

Корони тук се тъкат
в тиха вечност,
награждаващи с изобилие
онези,които са дейни!
Ние ви молим,имайте надежда.

Гьоте говори тук за майсторите – учителите и той говори за тях вътре в
границите на Ложата – въпреки факта, че той знае,
че онези, които седят около него,
нямат никакво понятие за дълбочината на неговите думи –
защото той също осъзнава факта,
че чрез атмосферата, която заобикаля една Свободномасонска Ложа,
чрез присъствието на символи, се задвижват вибрации,
които влияят върху астралното тяло и чрез това дават известен резултат.
Това е нещо, което едва ли влиза в съзнанието на свободните масони,
ала с негова помощ онези, които знаят,
все още могат да градят днес.

Рудолф Щайнер