В другиден ние ще видим,
как в своето повествование Гьоте посочва,
че всяка душевна сила трябва да се разгръща
съвместно с другите душевни сили,
за да бъде изграден цялостният образ на душата
и едва после тя може да се бори за съвършенство,
за цялостно обхващане на мировите процеси и събития.

Когато човекът напира към познанието преди да е узрял за него,
той бива умъртвен, какъвто е случаят с Момъка.

Съществува нещо, което бихме могли да определим
като узряване за познанието.

В своята Приказка Гьоте представя цялостната еволюция на душата
точно и образно, създавайки по този начин едно
успоредно произведение на Шилеровите
Писма върху естетическото възпитание.

Гьоте добре знаеше, че целта на душевното развитие е нещо,
което древните наричаха
„посвещение във висшите тайни".

Той знаеше, че такава възможност съществува,
че има общества, които в тайни, скрити места,
в храмовете на посвещението,
полагат определени грижи за развитието на душевните сили.

Но той показва също, как новото време
все повече се приближава до онзи момент,
когато не отделни хора,
а по-голямата част от човечеството ще разполага с
тайните на посвещението.

В събитията, които се разиграват между отделните герои от Приказката,
той показва самия процес на посвещението,
включително до най-висшите му степени,
при които душата може да вникне в най-големите тайни на съществуванието.

Така изглеждат нещата, погледнати екзотерично, чисто исторически.

Благодарение на връзката си с Гьоте,
Шилер изживява онова, което изживя и Гьоте
в най-решителните периоди от своя живот.

Дори и на Шилер да беше трудно да разбере Гьоте,
все пак ние трябва да кажем:

Това, което Шилер абстрактно изразява в своите Писма,
и това, което Гьоте образно описва в своята Приказка,
представляват едно и също нещо.

Приказката носи в себе си цялата Гьотева психология.

Ние виждаме, че в специфичния устрем
на своите творчески пориви
Гьоте става до такава степен продуктивен,
че дори и днес мнозина от нас се ориентират именно по него.
Дори и днес ние считаме Гьоте за наш съвременник.
Ние го четем така, сякаш е писател от нашето съвремие.
Той е толкова продуктивен, плодотворен,
защото неговите творби съдържат голяма част от вечните истини на света.

Той действува в смисъла на онази максима,
която сам считаше за общовалидна:

„Истинно е само това, което е плодотворно."

Или с други думи: човекът трябва да овладее онези истини,
които се проявяват по такъв начин,
че когато той навлезе в живота,
те непрекъснато намират там своето потвърждение
и непрекъснато дават своите добри плодове.

Гьотевият критерий за истината беше:

„Истинно е само това, което е плодотворно!"

Именно тези лекции, имащи за цел да Ви приближат до Гьоте,
следва да ни покажат, че Гьоте сам изпита върху себе си тази максима.

И това ще усетят най-вече онези,
които се опитат да вникнат в неговия живот.
Те ще усетят, че у Гьоте живее нещо от чистата истина,
защото Гьоте е плодотворен,
а това, което е плодотворно, е истинно.

Р. Щайнер