Продължение на Лекцията от 22.10.1908 г.


И по какъв начин човекът може да развие своите вътрешни сили?

Шилер отговаря:

Той трябва преди всичко да развие онези свои вътрешни състояния,
които са близки до божествения свят,
да ги пречисти и да ги съпостави с това,
което ние наричаме логика.

Когато неговите инстинкти и нагони
са до такава степен пречистени,
че той с радост изпълнява това,
което счита за свой дълг,
когато необходимостта,
произтичаща от разума не го угнетява и подтиска,
тогава той с радост и от вътрешен подтик ще върши онова,
което е разумно;

тогава разумът сваля човека долу в сетивния свят,
и в същото време сетивният свят го издига горе в областта на разума.

Нека да си представим един човек,
който е застанал пред едно произведение на изкуството.

Той е вгледан в сетивния свят.
Обаче чрез всяка частица от сетивния свят
към него струи някакво откровение на духовния свят,
защото в сетивния свят намира израз онова духовно съдържание,
което художникът е вложил в своята художествена творба.

Ето как в съзерцаването на красотата имаме не друго,
а едно живо посредничество между
Духа и сетивното възприятие.

Така изкуството, животът в красотата, според Шилер
е едно велико възпитателно средство,
едно средство за естетическо възпитание,
едно освобождаване от природата,
което й позволява да разгърне своите собствени сили.

Следователно, как протича според Шилер човешкото развитие?

Ето как: човекът трябва да свали естеството на своя разум долу,
така че то да се прояви в сетивния свят,
а да издигне сетивата си горе,
така че те да се правят в света на разума.

Относно тези Писма Гьоте изрича прекрасните думи:

Те ми въздействуват по такъв начин,
че ясно ми дават да разбера как съм живял досега
и как винаги съм искал да живея.

- Лесно може да се докаже,
че Гьоте е бил подтикнат да напише своята Приказка именно от това,
което Шилер казва в своите Писма
за естетическото възпитание на човека.

Там той казва същото, само че по свой начин.

Гьоте съвсем не искаше да покаже загадките на душата
с помощта на някакви абстрактни понятия.

За Гьоте душевните загадки бяха прекалено дълбоки и могъщи,
за да ги вкарва в тесните рамки на природната необходимост и логиката.

Ето защо у Гьоте бликна поривът да персонализира
отделните душевни сили
именно в образите на своята Приказка.

На Шилеровия въпрос Гьоте отговаря с образите от своята Приказка,
и ние ще видим, че тя съдържа в себе си цялото богатство
на Гьотевата психология.

В образа на Блуждаещите Светлини ние виждаме,
как душата непрекъснато взема нещо от света,
но и дава от себе си,

как в Змията са персонализирани строго определени сили,
които са валидни само в земните условия,
нещо което се отнася и за човешката изследователска дейност,
за човешкия разум и изобщо за опита,
който остава в хоризонталната плоскост,
докато идеалът се стреми нагоре по вертикалата.

Силата на религиозното чувство е представена в образа на
Стареца с лампата,

а накрая - чрез описаните от Гьоте събития - ние виждаме
как трябва да протича развитието на всяка отделна душевна сила.

Р. Щайнер