Продължение на Лекцията от 2.12.1904 г.

Кандидатът трябва да даде клетва.

Всичко около него е ужасяващо,тъмно,
стаята се осветява само от едно или две мънички пламъчета.

Бих искал да размислите върху тази клетва
в нейното пълно предзнаменование:

”Заклевам се, че чрез Дума, Знак и Ръкостискане
аз никога не ще разкрия нищо,
което отсега нататък ще ми бъде разкрито вътре в тази Ложа.

Ако бих издал някои от тайните,
аз ще разреша на който и да е от Братята,
който може да научи за това,
да разрежи гърлото ми и да изтръгне моя език”.

Това е клетвата на чирака.

Още по-ужасяваща е клетвата на калфата,
който се съгласява
да му бъде разрязан гръдния кош и
сърцето му да бъде изтръгнато и хвърлено на птиците.

Клетвата, която Учителят трябва да даде е
толкова ужасяваща,
че не трябва да бъде спомената тук.


Тези неща се използуват като средство за предизвикване
известен вид ритъм в усещанията на астралното тяло.

В резултата на това духът интуитивно бива повлиян.
Това повлияване на духа е било главната цел
на масонското посвещение в древни времена –
Свободното-Масонство е действително много древно.


Свободните масони на древността са били фактически каменни зидари.
Те са извършвали всичките задължения на един зидар.
Те са били зидарите на храмове,
на обществени сгради в Древна Гърция,
където са носили името Дионисиевци.
Съграждащата работа се е провеждала в служба на храма на Дионисий.

В Египет те са били, които са издигали пирамидите,
в Древен Рим са били зидари на градовете,
а през Средните Векове те са изграждали катедрали и черкви.

След 13тото столетие те започнали също така да градят
независимо от авторитета на Църквата.
По това време започва да се използува изразът
“Свободен масон” /”свободен зидар”/.

Преди това те са били под авторитета на религиозните общества
и са били признатите архитекти.

Продължението следва