Продължение на Лекцията от 22.10.1908 г.


Шествието, предвождано от Стареца, се отправя към подземния храм.

И когато те влизат вътре, ние виждаме,
че между пришълците и Царете се завързва една размяна на въпроси и
отговори, зад които очевидно са скрити големи загадки.

Например:

Откъде идвате? - От света.
- Къде отивате? - В света.
- Какво търсите при нас? - Искаме да ви придружим!,

тоест да придружат Царете.

И сега всички фигури в храма, заедно със самия храм, се раздвижват.

Те минават под реката и отново се издигат нагоре заедно с храма.

В този момент отгоре се спуска нещо,
което наподобява скована от дъски къща:
това е колибата на Лодкаря.

И ето че тя се превръща в малък храм, разположен вътре в големия храм.

Сега се разиграва една сцена,
която е от огромно значение за Момъка;
впрочем само животът пулсира в него, обаче не и Духът.

Ние видяхме:
първият, Златният Цар изобразява мъдростта;
вторият, Сребърният Цар изобразява блясъка или красотата;
третият, Бронзовият Цар - силата или волята.

Ние ставаме свидетели на едно символично действие.
Тримата Царе дават на Момъка различни дарове.
Бронзовият Цар му подава своя меч и изрича загадъчните думи:

„Мечът отляво, дясната свободна." - Силата на волята.

- От Сребърния Цар той получава жезъла с думите:

„Паси овцете."

После ние виждаме,
как силата на чувствата изпълва душата на Момъка
и как тя намира своя израз в красотата.

Златният Цар поставя короната на главата му и казва:

„Познай най-висшето."

И сега Момъкът се изпълва от силата на мисленето.

В този момент Духът навлиза в него
и той може да се свърже с Красивата Лилия.

И тогава ние узнаваме, че всичко наоколо се е подмладило.

Особено загадъчна за нас е странната роля, която играе Великанът:
сила притежава не той самият,
а неговата сянка.

Той се клатушка твърде несръчно по моста и Царят е много недоволен.

Обаче се оказва, че идването на Великана има своя смисъл.
Той застава като прикован в средата на храмовото преддверие
и наподобява стрелката на голям слънчев часовник.
Ние виждаме коя е силата, скрита в слънчевия часовник,
както и във Великана, който отмерва и хармонизира времето;

ние виждаме още как от тялото на Змията израства мостът,
който прехвърля реката и отвежда в храма.

После ние виждаме, че по моста се движат в двете посоки
не само пешеходци, но и каруци, конници, стада.

От приказката научаваме, че свързвайки се с Красивата Лилия,
Момъкът отново получава предишната сила,
която му беше отнета чрез докосването до Лилия,
и че сега той отново може да се приближи до нея, да я прегърне;
сега виждаме, колко блажени и щастливи са те двамата.

Колцина са тези, които - стига да биха искали да се поставят
под въздействието на образите от приказката - не биха възкликнали:

Да, тук са скрити големи загадки.

Нека засега да се докоснем поне малко до тези загадки.

Ако подходим исторически и си припомним как през средата на 1795 е
възникнало приятелството между Гьоте и Шилер,
и как е протекло във времето,
лесно ще разберем задачата,
която Гьоте си е поставил с въпросната Приказка.

По това време е било създадено едно произведение,
плод от изучаването на Гьотевия светоглед,
което изигра огромна роля във възпитанието
и култивирането на немския духовен живот:

Писмата на Шилер върху естетическото възпитание на човека.

Нека само отчасти да посочим какво искаше да постигне Шилер
с тези Писма.

Той си задава въпроса, как човекът може да стигне дотам,
че, развивайки все повече и повече своите сили,
да проникне в тайните на света по един свободен
и чисто човешки начин.

Под формата на писма, това произведение е изпратено
до херцог фон Аугустенбург и там Шилер пише:

„Може да се твърди, че всеки индивидуален човек - според
своите заложби - носи в себе си един чист, идеален човек,
и намирайки се в пълна хармония с него,
той е в състояние да обхване основната задача на своя живот
независимо от всички външни промени."

И Шилер се опитва да обясни,
как е възможно човек да се възвиси до по-висшите степени
на съществуването.

Две са нещата, които правят човека несвободен
и се изпречват пред погледа му, отправен към мировите тайни.

От едната страна е властта на чувствения живот,
от другата страна е недостатъчното развитие на разума.

И сега Шилер дава следното обяснение:

Нека да вземем един човек,
който е далеч от всякакво понятие за дълг,
който е далеч от природата и от логиката на всички наши понятия,
а следва само своите влечения и инстинкти - той не може свободно
да развие силите на своята природа,
той остава роб на страстите, нагоните и влеченията,
той е несвободен.

Обаче несвободен е също и онзи,
който подтиска своите страсти, нагони и влечения,
и следва единствено чисто смисловата,
логическа необходимост на своето мислене.

Така човекът става роб

или на необходимостта, произтичаща от природния свят,

или роб на необходимостта, произтичаща от разума.

И по какъв начин човекът може да развие своите вътрешни сили?


Р. Щайнер


Продължението следва