Често посочват: 1.рождени белези - като от сабя, като от въже, като от куршум - откъде ли са се взели? Макар че нещо като е физическо, също може да лъже и да маже, например стигматичните белези у разни силно впечатлени хора. Те уж са като на Христос, ама като погледнеш по-отблизо, не са. Намират се на дланите, а не на китките, както би следвало. 2.вундеркиндите. Как можеш на 3 години да пишеш симфонии?Но това не е задължително да идва от минал живот, а от така нареченото вселяване брр 3.трайни вкусове и желания, които не се връзват с настоящата ти роля 4.необясними симпатии и антипатии, за които обаче и простите флуиди са добро обяснение.
Винаги са ме смущавали разликите в категоричните твърдения относно прераждането при различни авторитети. Ако всички те са просветлени, то не би трябвало да си противоречат. Вижте колко противоречия има в книгите - за броя на преражданията, причините и т.н.
Кога спираш? Сигурно когато няма какво повече да правиш тук. Когато бъдеш в състояние да се чувстваш комфортно и удовлетворено със себе си във вечността. Иначе все нещо ще те човърка. А докъде всъщност се простираш "ти", съзнанието ти? Сигурни ли сме, че то съществува само в това тяло, тук и сега, та се занимаваме само с конкретните му прищевки, на тялото де? Астрални, ментални, има ли ги, няма ли ги? Казват: когато се събудиш. Но това нищо не ми говори. Само един тулку може да обясни.