В момента на раждане, нещата вече са решени. Сиреч, какво стои пред нас като урок, като опитност и като решение. Не е нужно да знаем точно, както и най- добрият възможен изход във всяка ситуация, за това се грижи самият Живот. Човек има избор да следва потока на живота или да му се противопостави. След като го следва е достатъчно да има разбиране и да потопява надигащото се в слънчевият сплит чувство на съпротива, раздразнание и пр. Съвършенното действие е в рамките на потока на самият живот, при задържане на пълнотата и спокойствието в гърдите. Животът е изпълнен с поредица от факти, като от интерпретацията им зависи дали ще го определим като добър или лош. Без интерпретация, животът, просто е! При това положение, читта нади се влива в горната част на сушумна и човек получава огромна енергия за своите действия. Затова, съвършеното действие не е съпроводено с умора. Също, както айсберга, действието в своята видима част е една много малка част от енергията, зад видимата има вътрешна част, на която действието се обляга и тя е основната част от енергията вложена във всяко действие. Тази вътрешна(невидима част) бих нарекъл, възнамеряване и поддържане на възнамеряването. От силата и поддържането на възнамеряването, зависи бъдещето на всяко действие. А, самата сила за възнамеряване, е въпрос на енергия. Енергията е несъпротива на потока на живота. Това е и принципа на недействието на даосите. Те действат в рамките на самият живот, което се обръща в действие на живота чрез тях. След като живота действа чрез теб и ти си само проводник, то и енергията за това действие е от безкрайният първоизточник, понеже потока на живота е безкраен.
Какво остава за човека ли?...ами да се наслаждава, как какво.
|