Продължение на Лекцията от 22.10.1908 г.


А сега да пристъпим към самите образи от приказката!

Край една река живее един Лодкар.
Един ден при този Лодкар идват странни посетители:
Блуждаещите Светлини.
Те искат от Лодкаря да ги превози с лодката до отсрещния бряг на реката.
Лодкарят се съглася ва с тях и изпълнява желанието им.
Но те се държат толкова странно,
толкова неспокойни и нетърпеливи са,
че Лодкарят е обзет от страх, да не би да обърнат лодката му.
Все пак той успява да ги превози благополучно до отсрещния бряг,
но когато стъпват на брега,
те решават да се разплатят по един твърде необичаен начин.

Те разтърсват телата си и от тях започват да се сипят златни монети:
това следва да е възна граждението за положените усилия.

Обаче Лодкарят съвсем не е във възторг от златните монети и казва:
Добре, че нищо не падна в реката,
защото тогава тя щеше страшно да се разгневи.
Но аз не мога да приема златото;
Вие можете да ми заплатите само с плодовете на природата.

- И той посочва цената на своя труд: три глави лук, три артишока
и три зелки.
Следователно те трябва да заплатят с тези продукти на природата.

Ние веднага ще видим дълбокото значение на всяка подробност,
на всеки отделен факт.

По-нататък Лодкарят казва:
А сега ме затруднявате и с това,
че трябва да пренасям златните монети надолу по реката
и да ги заравям в земята.

-После той продължава с лодката надолу по реката
и скрива златните монети в земните пукнатини.

След като те са заровени там,
към тях се приближава едно друго странно същество:
Зелената Змия, която пълзи насам-натам из земните пукнатини
и по земната повърхност.

Внезапно тя вижда как в подземните пространства се изсипват
купища златни монети.
Първоначално Змията смята, че златото пада от небето.
После тя лакомо се нахвърля на златните монети,
изяжда ги и тялото й започва да свети все по-силно.
А когато изпълзява до земната повърхност, тя забелязва,
че от цялото й тяло се излъчва една чудна светлина,
която сияе така сякаш минава през смарагди и други скъпо ценни камъни.

После Змията среща Блуждаещите Светлини,
които отново разтърсват телата си и се освобождават от това,
което носят в себе си.

Змията, чийто апетит към златото се усилва,
лакомо го поглъща и започва да смила това,
което Блуждаещите Светлини изхвърлят около себе си.

Многозначителни са думите,
които си разменят Змията и Блуждаещите Светлини.
Змията казва за себе си, че е родственица на Блуждаещите Светлини
по хоризонтална линия,
и че Блуждаещите Светлини са нейни родственици по вертикална линия.

Блуждаещите Светлини питат още Змията,
дали тя не би могла да ги упъти как да стигнат до Красивата Лилия.
И тогава Змията казва:
Красивата Лилия се намира на отсрещния бряг на реката.
- Ама че хубава каша забъркахме! - отговарят Блуждаещите Светлини.
Ние дойдохме на този бряг, защото искахме да отидем при Красивата Лилия.
Дали сега бихме могли да намерим някой Лодкар,
който да ни върне на другия бряг?

И ето че следват забележителните думи:

Вие няма да откриете никакъв Лодкар,
но дори и да бихте намерили такъв, трябва да сте наясно,
че той може да ви превози само до този бряг, но не и до отсрещния.
Ако искате да се прехвърлите до другата страна на реката,
можете да го сторите само по два начина.
Първият е, ако точно по обед, когато Слънцето се намира
в най-високата си точка, вие преминете по моето собствено тяло.

- Тук Блуждаещите Светлини възразяват:
Да, но през обедните часове ние не обичаме да пътуваме.
- В такъв случай следва да се възползвате от втората възможност.
Надвечер, когато се стъмва, на едно точно определено място
вие ще срещнете Големия Великан.
Той не притежава никаква сила,
обаче когато протегне ръката си и нейната сянка падне върху реката,
вие можете да минете по сянката и да се прехвърлите на другия бряг.
Сянката има такава подемна сила, че може да издържи всеки човек.
И така, ако не искате да минете по моето собствено тяло в обедните часове,
потърсете Великана.

- Блуждаещите Светлини изслушват тези пояснения.
После Змията отново се спуска в земните пукнатини
и продължава да се радва на вътрешната светлина,
която нейното тяло излъчва след поглъщането на златото.

И ето че сега Змията установява нещо твърде забележително.
Когато се спуска още по-дълбоко в подземните пукнатини,
тя забелязва, че там, където по-рано е срещала само безразборно
пръснати отломки от минералния свят,
сега съвсем неочаквано вижда нови, непознати форми.
По-рано тя можеше да ги възприема само чрез допира си до тях,
но сега, когато тялото й свети, тя си дава сметка, че може и да ги вижда.
По-рано тя можеше да се докосва до различни колони и човекоподобни
форми, но никога до този момент не й беше ясно какво всъщност има в
подземния свят.
Но сега тя отново пропълзява там и светлината,
която се излъчва от нея, прави видим целия подземен свят.

И когато тя стига до една голяма подземна пещера, веднага забелязва,
че в четирите ъгъла са застанали четири царствени фигури:
един Златен Цар, един Сребърен Цар, един Бронзов Цар
и в четвъртия ъгъл един Смесен Цар, една фигура,
една сплав съставена от всички възможни, хаотично свързани метали.

В мига, когато Змията влиза в подземната пещера и осветява фигурите,
Златният Цар задава многозначителния въпрос:

„От къде идваш?"

„От пукнатините", отговаря Змията, „където се намира златото."

„Кое е по-блестящо от златото?" пита Царят

Змията отговаря: „Светлината!"

И Царят отново пита: „Кое е по-ободряващо от светлината?"

„Разговорът."

Никой няма да се усъмни, че в тези думи е вложено много по-голямо
съдържание, отколкото изглежда на пръв поглед.

Когато Змията е вече вътре в пещерата, стената на подземния храм,
където живеят четиримата Царе се разцепва.
Влиза Старецът с лампата и го питат защо идва точно сега.

Следва странният отговор:
Нима не знаете, че моята светлина може да освети само това,
което вече е осветено!
И че тя не може да освети тъмнината!

- Едва след като Змията е заляла пространството с вътрешната си светлина,
може да се появи и Старецът със своята лампа.

Сега отново започва един разговор между Царете и Стареца с лампата.
Питат Стареца:

„Колко тайни знаеш ти?"

„Три", отговаря той.

„Коя е най-важната?" пита Сребърният Цар.

„Явната", отвръща Старецът

„Искаш ли да я откриеш и на нас?" пита Бронзовият Цар.

„Щом узная четвъртата."

И сега прозвучават най-загадъчните думи в цялата приказка:

„Аз зная четвъртата", казва Змията и просъсква нещо в ухото на Стареца,
след което той с могъщ глас извиква:

„Дошло е времето!"


Продължението следва