Продължение на Лекцията от 2.12.1904 г.

И сега трябва да се опитаме да разберем
как човечеството може да бъде облагодетелствувано от
Свободното Масонство.
Това не е лесно.
Човек, който познава поне отчасти сложните посветителни церемонии
на Свободното Масонство,
ще бъде склонен да попита:

Е ли онова, което става при такива церемонии
много повърхностно и дребно?

Сега ще ви опиша посветителната церемония на един чирак,
желаещ да членува в Ордена на Занаятчийското Масонство.
Представете си, че някой е решил,
че иска да стане член на Занаятчийското Масонство.

То се състои от три степени:

Чирак,
Съзанаятчия,
Майстор Зидар.

След тези три степени идват по-високи степени,
които водят кандидата в окултно знание.

Сега ще опиша какво се случва на един послушник,
който ще бъде посветен в първата степен,
т.е. в степента на чирак.

Когато бъде въведен в сградата на Ложата за първи път,
той бива въведен в една отдалечена стая на Брата Пазач
и за няколко минути бива оставен сам за размисъл.

След това какъвто и да има метал по него бива иззет,
като злато, сребро и други метали,
дрехите му се разкъсват при колената
и токът на неговата лява обувка се смачква.

В това състояние той бива отведен в средата на Братята,
които са събрани в друга стая,
въже се обвива около врата му и сабя
се насочва до голия му гръден кош.

В това състояние пред него застава Уважаваният Майстор,
който го запитва дали все още желае да мине през посвещение.

След това той много сериозно бива предупреждаван
и по- нататък му се обяснява смачкването на тока и другите процедури.

Има три неща, които той е задължен да премине.
Ако не е в състояние да се откаже под клетва от тези три неща,
никога не ще бъде приет като свободен масон.

Казва му се:

Ако ти ще задържиш и най-малкото любопитство
за каквото и да било,
тогава трябва веднага да напуснеш тази къща.

Второ, казва му се:

Ако се поколебаеш да признаеш всяка една
от своите слабости и погрешки,
тогава трябва да напуснеш тази къща.

Трето:

Ако ти не си в състояние да се издигнеш по дух над всички неща,
които отличават едно човешко същество от друго,
тогава ти трябва да напуснеш тази къща веднага.

Тези три неща най-строго се изискват от всеки кандидат за посвещение.

Тогава пред кандидата се поставя един вид рамка,
през която той бива хвърлен,
като същевременно се произвежда неприятен шум,
така че той полетява през рамката с най-лоши предчувствия.

В допълнение на това те му крещят, че бива хвърлен в Ада.

В същия момент една скрита врата се затваря с шум и той получава
впечатление, че е всред много особена заобикаляща среда.

След това неговата кожа леко се одрасква,
така че потича кръв и същевременно от онези около него
се произвежда един бълбукащ звук,
което му дава впечатление, че той губи много от кръвта си.

След това се чуват три удара с чук, направени от Уважавания Майстор.

Онова, което след това се казва в Ложата,
трябва да се третира като най-голяма тайна.
Ако кандидатът би го разкрил,
неговата връзка със Свободното Масонство би била променена.

Така както всъщност се променя предложеното питие:
сладко от едната страна, горчиво от другата.
Това питие му се дава в една изкусно конструирана чаша,
така че питието е сладко от едната страна,
ала когато бъде обърната от другата, то става горчиво.

Това е символът, какво ще бъде за кандидата, ако предаде тайните.

След тези неща той бива доведен до стълба в една стая,
която е много слабо осветена.
Тази стълба е така конструирана,
че се движи и чрез това се получава впечатлението,
че човек е слязъл много,
когато всъщност е слязъл едно кратко разстояние.

Същото е и когато след това кандидатът пада.
Когато той мисли, че е паднал в дълбок кладенец
всъщност е паднал на малка дълбочина.

Тук му се обяснява, че той е достигнал до един решителен момент.

В допълнение на това той отново е със завързани очи,
когато е до стълбите.

Тогава Братът Пазач бива попитан:

”Братко Старши Пазач,
смяташ ли кандидата за достоен
да стане част от нашето Общество?”

Ако отговорът е “Да” тогава нататък бива запитан:

”Какво изискваш от него?”

Той е задължен да отговори:

”Светлина”.

Тогава се сваля превръзката от очите на кандидата
и той се въвежда в една осветена стая.

Тогава следва основният въпрос:

”Познаваш ли кой е твоят Майстор?”

Той отговаря:

”Да, той е този, който носи жълто палто и сини панталони”.

Сините панталони се отнасят до ранга, който той притежава.

След това кандидатът получава трите атрибута на чирачеството:

Знак, Ръкостискане и Дума.

Знакът е един символ от същия вид,
както окултния символ. . . /пропуск в текста/.

Ръкостискането е специален вид ръкуване,
което се използува, когато се ръкуват.
Тези ръкостискания са различни при един чирак и при един Майстор.

Думата се сменя според степента.
Не е правилно да разкрия кои са Думите.

След това въпросното лице може да бъде прието и започва своето
чирачество.

При приемането той бива запитан:

”На каква възраст си?”

Той отговаря:

”Още нямам седем години”.

Той трябва да служи седем години като чирак преди да напредне до калфа.

Когато някой е напреднал дотолкова,
че може да бъде подложен на неговата Майсторска степен,
посветителната церемония е малко по-трудна.

Главното нещо обаче е, че онова,
което се съдържа в Легендата за Храма,
фактически се провежда на практика върху самия кандидат.

Онзи, който желае да постигне своята майсторска степен,
се въвежда в една от стаите на сградата на Ложата,
трябва да легне в един ковчег и да претърпи същата съдба,
каквато е претърпял Майсторът зидар Хирам.

След това му се разкриват нов Знак,
ново Ръкостискане и нова Дума.

Думата е същата като Управляващата Дума,
която е била произнесена при откриването тялото на Хирам.

Знаците, чрез които става известен един майстор, са крайно сложни.
При опознаване се постига с помощта на много форми и жестове.

Учителите на Свободното-Масонство наричат себе си
“Деца на Вдовицата”.
Така групата на Учителите е пряко извлечена от Манихейците.


Продължението следва