СЪЩИНАТА И ЗАДАЧАТА НА СВОБОДНОТО МАСОНСТВО
ОТ ГЛЕДНА ТОЧ КА НА ДУХОВНАТА НАУКА

Лекция от 2 декември 1904 г., Берлин.

Днес искам да направя кратък преглед на Ритуалите и
Ордените на Свободното Масонство,
както вече казах, че ще направя.
Разбира се, аз мога да ви съобщя само главните съществени неща,
тъй като цялата тази тема е толкова всеобхватна и толкова много
несъществени неща са свързани с нея.

Основата за цялото Свободно Масонство трябва да се търси
в Храмовата Легенда относно Хирам-Абиф или Адонхирам,
за когото аз вече съм говорил във връзка с Розенкройцерския Орден.

Всичко, свързано с онова,
което се нарича тайната на Свободното Масонство
с нейната задача е изразено в тази Легенда за Храма.

Тук сме въведени в един вид Битие или теория на еволюцията
на човешката раса.

Нека да си припомним същественото от тази
Храмова Легенда.

Един от Елохимите са свързва с Ева и от тази връзка на едни божествен
творчески дух с Ева, се ражда Каин.
След това друг от Елохимите, Йехова или Адонай, създава Адам,
който трябва да се счита като първия човек на Третата Коренна Раса.
Този Адам след това свързва себе си с Ева и от това свързване се ражда Авел.

Така в началото на човешката еволюция има две начални точки:
Каин, прекият потомък на един от Елохимите и Ева,
и Авел, който, с помощта на едно божествено създадено
човешко същество Адам е истинският представител на Йехова.

Цялото понятие, лежащо в разказа за сътворението според
Легендата за Храма се базира на факта,
че има един вид враждебност между Йехова и всичко,
което произтича от другия Елохим и техните потомци,
”Синовете на Огъня” – това бидейки определението
на потомците на Каин според Храмовата Легенда.

Йехова създава враждебност между Каин и неговата раса
и Авел и неговата раса.

Резултатът от това, че Каин убива Авел.
Това е прототипната враждебност,
която съществува между онези,
които получават своето съществуване от божествените светове
и онези, които от себе си изработват всичко.

Фактът, че Авел жертвува едно животно на Йехова,
докато Каин носи плодовете на земята
е една илюстрация, която Библията също дава,
на този контраст между расата на Каин и расата на Авел.

Каин трябва да изтръгва от земята с упорит труд плодовете,
които са необходими за изхранването на човечеството;
Авел взима онова, което вече е живо,
което е било подготвено за неговото изхранване.

Расата на Каин твори така да се каже, живото от неживото.
Авел взима онова, което е вече живо,
на което вече е вдъхнат духът на живота.

Жертвоприношението на Авел е приятно за Бога,
а това на Каин не е.

И така в Каин и Авел виждаме охарактеризирани два вида човешки
същества.

Единият вид се състои от онези, които приемат онова,
което Бог е приготвил за тях.

Другите – свободното човечество – са онези,
които орат земята и се трудят да спечелят живи продукти от онова,
което е безжизнено.

Онези, които считат себе си за Синове на Каин са тези,
които разбират Храмовата Легенда и желаят да живеят според нея.
От расата на Каин произтичат всички ония,
които са творци в изкуствата и науката на човечеството:
Тубал-Каин, който е първият истински архитект на Бог на ковачите
и на инструментите;
и също Хирам-Абиф или Адонхирам,
който е героят на Храмовата Легенда.

Цар Соломон, прочут със своята мъдрост,
който принадлежи на расата на Авел,
онези, които получават своята мъдрост от Бога,
изпраща да повикат Хирам
да бъде архитект и строител на храма.


Така още един път се явява този контраст в двора на Соломон –
Соломон мъдрият и Хирам, независимият труженик,
който е достигнал до своята мъдрост чрез човешко усилие.

Соломон извиква в своя дворец Балкис, Савската Царица,
която била чула за мъдростта на Соломон.
И тя наистина е била дълбоко впечатлена и очарована
от възвишената и ясна мъдрост и красотата на Царя,
и когато той и казал, че я обича,
тя се съгласила да стане негова невеста.

Тя чула за храма, който се изграждал и пожелала
да се запознае с главния строител Хирам.

Когато най-напред го видяла,
тя била очарована от неговия поглед.

В резултат известно настроение на ревност
възникнало между Хирам и Соломон
и последният пожелал да направи нещо срещу Хирам,
ала зависел от него за довършване на храма.


Това се увеличава, когато Балкис настоява да и бъдат представени
всички работници, ангажирани в изграждането на Храма.

Соломон казва, че това е невъзможно,
ала Хирам отстъпва пред нейното желание.

Той се изкачва на едно възвишение, прави мистичен знак Тау
и ето – всички работници се стичат към него.

Волята на Царицата била изпълнена.

Храмът почти бил готов.
Само едно нещо е липсвало,
което е трябвало да бъде шедьовъра на Хирам;
това бе Отлято Море,
което щеше да представлява океана,
излят от бронз и щеше да украсява храма.
Всички необходими смеси руда били приготвени
от Хирам по чудесен начин, готови да бъдат отлети.

Един сириец каменоделец, един финикиец дърводелец
и един евреин миньор са били неприязнено настроени към Хирам.

На тези трима съработници Хирам-Абиф напълно отказал управляващата Дума.
Управляващата Дума е онази,
която е щяла да им даде възможност да работят независимо като майстори
зидари,
Хирам отказва да ги въздигне в майстори,
тъй като им липсвало умение.
Те се заклели да му отмъстят и искали да предотвратят
изливането на Отлятото Море.

(Управляващата Дума е една тайна,
която се казва само на онези,
които са постигнали необходимата степен на знание.)


Един приятел на Хирам, който научил за тези планове,
ги доверил на Соломон,
така че той да предотврати тяхното осъществяване.

Ала Соломон, поради ревност,
не направил нищо да ги спре,
защото желаел да унищожи Хирам.

Възможността за това отмьщение дошла,
когато Хирам е щял да изпълни своя шедьовър
изливането на Отлятото Море.

ДВИЖЕНИЕТО на водите щеше да се задържи твърдо във ФОРМА.
Вдигащото се море щеше да бъде запазено живо, артистично,
в твърда форма.
Това е важното.

Тримата чираци конспирирали да направят отливането по такъв начин,
че вместо да потече в калъпа, да потече навън в околността.

Хирам се опитва да спре потока на огнената маса,
като залива вода върху й,
ала това накарало металът да се разпръсне нагоре във въздуха и да слезе
отново с голяма сила като дъжд от огън.

Хирам нямал сила да направи нищо повече.

Ала внезапно един глас му извикал:
”Хирам! Хирам! Хирам!”.

Гласът му заповядал да се втурне в морето от огън.
Това той направил и потънал все по-надълбоко,
докато достигнал центъра на земята,
където огънят има своя произход.

Там той срещнал две фигури, неговият прадед Тубал-Каин и самият Каин.

Каин е бил осветен от блясъка на Луцифер, Ангела на светлината.

Хирам бил посветен в Мистерията на Огъня и в тайната
на отливането на бронз,
като получил от Тубал-Каин един чук,
който имал магическото качество
да възстановява всички неща в техния съответен вид
и един Златен Триъгълник,
който той е можел да носи на себе си като висулка около своя врат.

След това се върнал и е бил в състояние да за върши отливането на Отлятото
Море и отново да сложи всичко в ред.

Савската Царица се съгласила да стане невеста на Хирам.

Той обаче бил нападнат от тримата чираци и убит.
Преди да умре Хирам успял да хвърли Златния Триъгълник в един кладенец.

И тъй като никой не знаел къде е изчезнал, започнало търсене.

Дори Соломон се е страхувал и е бил загрижен да открие какво е станало.

Смятало се е, че древната управляваща Дума
е можело да бъде предадена от чираците и затова е била създадена друга:

първата дума, която трябвало да бъде изговорена,
когато Хирам бъде открит,
трябвало да бъде новата Управляваща Дума.

Най-после Хирам бил намерен и е бил в състоя ние да произнесе няколко
последни думи.
Той казал:
”Тубал-Каин ми обеща,
че аз ще имам син,
който ще бъде баща на множество поколения,
които ще населяват земята и ще доведат своята работа –
изграждането на Храма – до завършване."

След това той показал мястото,
където Златният Триъгълник е бил намерен.
Той е бил прибран и занесен при Отлятото Море
и двете са били запазени в Светая Светих.

Те могат да бъдат открити само от онези,
които могат да разберат значението на Легендата за Храма на Соломон и
неговия майстор строител Хирам.


Свободните масони водят своя произход от Храмовата Легенда
и от онези древни времена, в които бил съграден Храмът от Соломон,
като вечен паметник за тайната на Петата Коренна Раса.

Продьлжението следва