Продължение на Лекцията от 22. Октомври 1908


Ако тук бихме имали възможността да се спрем по-задълбочено
върху Гьотевите естествено-научни съчинения,
както съм се опитал да направя това в моята книга „Гьотевият светоглед",
лесно бихме могли да представим цялото своеобразие на Гьотевия метод.

Обаче днес ние искаме да се приближим до Гьоте откъм една друга страна.

Гьоте е успял да загатне някои неща,
които ни насочват към по-дълбоките източници на неговия светоглед.

Ние отново ще говорим по тази тема в две от лекциите на моя зимен цикъл върху Гьотевия „Фауст".

Що се отнася до Фауст, Гьоте веднъж сподели с Екерман,
че той е написал творбата си по такъв начин,
щото читателят - ако се придържа само към външното описание -
може да се задоволи с ярките образи,
но той може да стигне и до онези тайни, които са скрити зад думите.

И във втората част на Фауст, Гьоте посочва,
че ясно трябва да различаваме това, което е външно,
от това, което е вътрешно,
и най-вече онези тайни, които той е скрил зад думите.

Следвайки една стара традиция,
ние обозначаваме външното с думата „екзотерично",
а вътрешното - с думата „езотерично".

Сега ние бихме искали да се приближим до Гьоте като разгледаме онази
негова творба, в която са съсредоточени цялото му методическо мислене,
цялата му воля;
днес ще сторим това по един външен, екзотеричен начин,
а в други ден - по един вътрешен, езотеричен начин.

Ако поискаме да вникнем в най-дълбоките тайни на познанието,
до които е успял да се добере Гьоте,
можем да си послужим с едно почти непознато негово произведение.
Става дума за една малка творба под надслов „Приказка",
която е поместена в края на „Разговори с немски изселници".
Защото докато я чете, всеки,
който действително се стреми да проникне в Гьотевия светоглед,
още в самото начало има ясното усещане,
че Гьоте иска да каже нещо много повече,
отколкото читателят научава на пръв поглед
от персонажите на приказката.

Да, тази Приказка предлага на внимателния наблюдател
загадка след загадка.

А сега ми позволете да изложа пред Вас само главните моменти от повествованието,
защото не е възможно да обсъждаме Приказката,
без да се спрем на нейните най-характерни особености.
Следователно, налага се за известно време да се потопим в съдържанието на
приказката, защото това ще ни улесни в по-нататъшната работа върху нея.

Често ми се е случвало,
когато изнасям лекция върху тази приказка,
да чувам възражението:

„Но аз изобщо не зная, че в Гьотевите произведения има такава приказка!"

Ето защо повтарям: тя се намира във всяко пълно издание на Гьотевите
произведения, и по-точно в края на „Разговори с немски изселници".

Рудолф Щайнер


Продължението следва