Продължение на Лекцията от 11 ноември 1904 г.

Сега нека да погледнем на онова,
което ще се създаде през 6тата Коренна Раса.
Доброто и злото тогава ще контрастират много по-различно,
отколкото това е днес.

Какво ще бъде очевидно за цялото човечество през петия Кръг -
че външната физиономия, която човек придобива,
пряко ще отразява онова, което Карма е направила от него –
това ще бъде изразено духовно в 6тата Коренна Раса
като една прелюдия към това събитие.

Сред онези, върху които Карма ще е поставила голямо зло,
то ще стане особено очевидно на духовното поле.

От друга страна, ще има човешки същества,
които ще притежават огромни вътрешни енергии за добро,
които ще бъдат надарени с велика любов и доброта;
ала от друга страна, и противното ще бъде виждано.

Злото ще присъствува като наклонност без никакво замаскирване
в твърде много хора, и вече незавоалирано и не скривано от погледа.
Злите ще величаят злото като нещо особено ценно.
Един проблясък на това удоволствие от злото и демоничното,
принадлежащо на 6тата Коренна Раса,
вече се вижда в някои гениални хора.

Нитчевото “русо животно” е например предзнаменование за това.
/* в неговата книга “Генеалогия на морала”,
която е била много хвалена.
Обаче в своята лекция от 6 октомври 1917 г. Р.Щайнер казва
в “Елементални Духове на Раждане и Смърт”:
“Хората разбираха твърде малко от това. . .
Самият Дявол е бил този, който е вдъхновявал хората с желанието,
като последователи на Нитше,
да стават самите те “руси животни”. . .
Ала макар че хората никога не ставаха “руси животни” в Нитчевия смисъл –
нещо ставаше през това столетие в резултат на този социално-тревожен
импулс на ХІХ столетие”./

Неподправеното чисто зло трябва да бъде изхвърлено от потока на
световната еволюция като отпадък.
То ще бъде отнесено до осмата сфера.
Днес ние сме застанали непосредствено на прага на едно време,
когато доброто съзнателно трябва да постигне споразумение със злото.

Шестата Коренна Раса ще има за задача да изтегли обратно злото от
непрекъснатия поток на еволюцията чрез благост.
Тогава едно духовно течение ще се роди,
което не ще се противопоставя на злото,
дори и когато то ще се проявява в света в своята демонична форма.

В наследниците на “Синовете на Вдовицата”,
ще бъде установено Съзнанието че злото трябва да бъде включено отново
в еволюцията и победено не чрез борба, а само чрез милосърдие.

Задача е на Манихейското духовно течение силно да се подготви за това.
Това духовно течение няма да отпадне,
то ще се появи под много форми.
То се появява във форми, които мнозина могат да си припомнят,
но които не е нужно да бъдат споменати днес.
Ако трябваше да функционира само в култивирането на едно вътрешно
настроение на душата, това течение нямаше да постигне онова,
което трябваше.

То трябва да се изрази в образуване на общества,
които, преди всичко, ще възприемат спокойствието, любовта
и пасивното противодействие на злото
като техен модел за поведение и ще разпространяват този възглед.

Те ще трябва да създадат един съсъд, една форма за живота,
който ще продължава да съществува, дори без тяхно присъствие.

Сега вие може да разберете как Августин,
водещият дух на Католическата Църква,
който разви формата на Църквата много точно в неговата книга
“Градът на Бога”,
който изработи формата на съвременния живот,
по необходимост бе най-яростният противник на
ОНАЗИ форма,
която се подготвя за бъдещето.

Две противоположности застават един срещу друг – Фауст и Августин:

Августин, върху формата, принадлежаща на неговия ден,
и Фауст, който се стреми да подготви у човека усещане
за формата на бъдещето.

Това е контрастът, който се разви през 3тото и 4тото столетие сл.Хр.
Той все още присъствува и е изразен в борбата на Католическата Църква
срещу Рицарите Темплиери, Розенкройцерите, Албигойците, Катарите и пр.
Всички те са елиминирани от физическото поле,
ала техният вътрешен дух продължава да действува.

Този контраст се проявява отново по-късно в преобразена,
но все още яростна форма в две течения,
родени от Западната култура,
това на Йезуитизма /принадлежащо на Августин/
и това на Свободното-Масонство /Манихеизма/.

Онези, които водят битката,
от една страна, са съзнателни за това,
което те вършат – това са Католиците и Йезуитите от високите степени.

От онези обаче, които са от другата страна,
които водят битката в духа на Мани,
само много малцина са съзнателни;
само онези, начело на движението са съзнателни за това.

Така Йезуитизмът /принадлежащ на Августин/ и
Свободното-Масонство /Манихеизмът/
застават едно срещу друго в по-късните векове.

Те са потомци на древните духовни течения.
Ето защо вие имате и при двете тези течения едно
продължение на същите церемонии,
свързани с посвещение,
които вие откривате при древните течения.

Посвещението на Йезуитизма има четири степени:
Coadjutores tomporales,
Scholares,
Coadjutohes spirituales,
Profess.

Степените на посвещение в
истинското окултно Свободно-Масонство са същите.

Двете съществуват паралелно едно до друго,
обаче сочат към съвсем различни направления.


Край на Лекцията

Очаквайте в следващата Лекция:

СЪЩНОСТТА И ЗАДАЧАТА НА СВОБОДНОТО-ЗИДАРСТВО
/СВОБОДНОТО-МАСОНСТВО/ ОТ ГЛЕДНА ТОЧКА НА ДУХОВНАТА НАУКА.

Легендата за Храма като основа на Свободното-Масонство.

Церемонии на посвещение при Занаятчийското Масонство/Синьо Масонство/.

Майсторската степен и Легендата за Храма.

Символичните действия като образ на окултни събития на астралното поле.

Свободните-Масони фактически са били в древни времена практикуващи зидари.

Архитектурата в отношение към едно знание за вселената.

Свободното-Масонство е надрасло своята действителна задача;
неговото оправдано съществуване през 4тата Подраса.