Продължение на Лекцията от 22. Октомври 1908


Доколко Гьоте засяга най-дълбоките чувства също и на съвременното
човечество в една толкова ограничена област -
това ние ще обсъдим още сега.

Нека например да се замислим върху едно чувство,
което мнозина от Вас добре познават, едно чувство,
което бихме могли да охарактеризираме по следния начин:

в наши дни има много хора,
които се стремят да скъсат със старите традиции
и да стигнат до такива чувства, мисли и представи,
чрез които те влизат в непосредствена връзка с външния свят.

Вие веднага ще се досетите какво имам предвид,
ако Ви напомня за една известна картина,
която доста се цени в наши дни.
Става дума за картината
„Ела, Господи Исусе, и наш гост бъди...”
/Рисувана от Фриц Уде, 1848-1911/

Картината живее не само в своя създател, но и в онези,
които й се радват и обичат да я гледат;
те просто изпитват копнежа да зърнат образа на Исус още в същия миг,
да видят как например Той сяда на трапезата и така нататък.

Бихме могли да кажем, че тази картина има стойност не само
за настоящата епоха, но и за всички времена,
и че тя притежава една вечна, непреходна стойност,
защото всяка епоха с право се стреми да я включи
в своите художествени образци.

С тези кратки думи аз смятам, че охарактеризирах основното усещане,
което картината буди в душите на много от нашите съвременници.

Впрочем по отношение на последното, бихме могли да твърдим,
че Гьоте принадлежи към миналото.
Това твърдение се подкрепя както от неговото предпочитание
към духовното изкуство, което се придържа към добрите стари традиции,
така и от слабостта му към гърците.

Лесно бихме могли също да повярваме,
че може би Гьоте не притежава никакво задълбочено разбиране
за онова усещане, което буди у повечето хора картината
„Ела, Господи Исусе, и наш гост бъди".

Но ако искаме да надникнем по-дълбоко в Гьотевата душа,
нека да си припомним книгата на Боси за „Тайната вечеря"
на Леонардо да Винчи
/Giuseppe Bossi, „Uber Leonardo da Vincis Abendmahl in Mainland ", 1810/.
Върху тази книга Гьоте пише една рецензия и там ние откриваме един
забележителен пасаж.
Тази картина се намира в трапезарията на манастира
Санта Мария де ла Грация край Милано,
и Гьоте описва впечатленията си,
докато цветовете били все още запазени,
понеже въпреки предприетата в последно време реставрация,
картината създавала усещането,
че тя непрекъснато губи своята свежест.
И той описва младежките си впечатления по следния начин:

„Срещу тясната страна на входа, в дъното на залата,
се намира масата на игумена,
а от двете страни са разположени трапезите на монасите
и всичките се издигат малко над пода;
и сега, ако влизащият се обърне назад,
на четвъртата стена, над не много високата врата,
той вижда четвъртата маса,
до която са седнали Христос и Неговите ученици.
Усещането е, че всички фигури са част от едно общо цяло."

- Ето защо, верни на своя усет,
доминиканците направо призовават Спасителя:
„Ела, Господи Исусе, и наш гост бъди".

„Да, казва Гьоте, тук всичко е включено в една единствена картина.

И за да няма никакво съмнение относно неговите думи, той добавя:

„Сега, когато всички се хранят,
ние виждаме една забележителна гледка:
масите на игумена и на Христос са разположени една срещу друга,
а между тях са насядали монасите.
Обаче мъдростта на художника го кара да вземе като образец
именно трапезата, до която са седнали монасите.
Покривката на масата, с нейните измачкани гънки,
цветни ивици и завързани краища, изглежда така,
сякаш е взета от манастирската пералня,
а чиниите, чашите и другите прибори са пълно подражание на тези,
с които си служат монасите.
Следователно, тук изобщо не става дума за придържане
към някакъв остарял сценарий.
И би било твърде неуместно, ако например трябваше да си представим
тези мъже насядали на възглавници.
Не, те трябва да са тук, в реалния свят,
Христос просто трябва да вечеря заедно с доминиканците от Милано."

И сега ние питаме:

Притежаваше ли Гьоте тъкмо това разбиране за нещата,
това - бих казал - съвременно разбиране за нещата?

Да, той го притежаваше, и то по един всеобхватен начин,
който винаги може да ни послужи като доказателство за това,
колко универсални са неговите способности,
за разлика от всички онези едностранчиви и взаимноизключващи се сили.

И ако съумеем да се пренесем в Гьотевата душа,
ние ще разберем защо Гьоте ни е толкова близък и защо
трябва да обръщаме погледа си към него,
ако искаме да получим макар и бегла ориентация по въпросите,
отнасящи се до духовния свят.

Гьоте ясно съзнаваше, че човекът може да пробуди у себе си
определени духовни способности,
определени духовни органи и с тяхна помощ
да се издигне до едно по-високо равнище,
чиито проявления не са достъпни за обикновеното съзнание.

Рудолф Щайнер


Продължението следва