Продължение на Лекцията от 11 ноември 1904 г.

Онова, което животът обзема,
винаги се поставя в рамката на една форма,
която е била живот в по-раншни времена.

Например: Католическата Църква.
Животът, който е съществувал в Католическата Църква
от Св.Августин до ХV столетие, е бил Християнският живот.
Животът там е Християнството.
От време на време този пулсиращ живот изскача наново /мистиците/.

От къде идва формата?
Това не е нищо друго освен живота на древната Римска Империя.
Онова, което все още е било живо в древната Римска Империя
е застинало във форма.
Онова, което първоначално е било Република,
след това една Империя,
онова, което е живяло във външния вид като Римска Държава,
дало своя живот, застинал във форма, на по-късното Християнство;
дори и собствения си главен град, Рим преди това е бил главният град на
Римската Империя, а римските провинциални офицери имат своето
продължение в епископите и презвитерите.

Онова, което преди това е било живот,
по-късно става форма за един по-висш по степен живот.

Не е ли същото и с човешките същества?
Какво е човешкият живот?
Оплодотворяването отгоре /оплодотворяване от Манас/,
внедрено в човека през Лемурийските времена,
днес е станало неговия вътрешен живот.

Формата е онова, което се пренася като семе от лунната епоха.
По онова време, в лунния период
животът на човека се е състоял от развитието на астралното тяло;
сега то е станало обвивка, формата.

Винаги животът на една предишна епоха става формата
на една по-следваща епоха.

При хармонизиране на формата с живота също така се изразява
и един друг проблем:
Проблема за доброто и злото,
чрез факта, че доброто на една предишна епоха се свързва
с доброто на една по-късна епоха,
което по основа не е нещо друго освен едно хармонизиране
на напредъка с нещата, които пречат на напредъка.

Това е, което същевременно прави възможно материалното
съществуване, прави възможно нещата да се проявят във външна форма.

Това е нашето човешко съществуване върху твърдото минерално поле:
душевен живот и онова, което остава от живота на една по-раншна епоха,
втвърдени в съответна форма.

Това също е учението и на Манихейството относно злото.

Ако ние сега поставим въпроса от тази гледна точка:

какви са намеренията Мани, какво е значението на неговото изказване,
че той е Параклит, Духът, Синът на Вдовицата?

Това не означава друго, освен че той възнамерява да подготви времето,
в което хората от 6тата Коренна Раса ще бъдат направлявани
от собственото си същество,
от тяхната собствена душевна светлина
да надделяват външните форми и да ги преобразуват в дух.

Намерението на Мани е да създаде едно духовно течение,
което отива отвъд Розенкройцерското течение,
което води по-нататък от Розенкройцерството.
Това течение на Мани ще протече към 6тата Коренна Раса и се подготвя от
основаването на Християнството.
И точно по времето на 6тата Коренна Раса,
Християнството ще бъде изразено в своята най-пълна форма.
Тогава неговото време наистина ще е дошло.

Вътрешният Християнски живот, като такъв,
надделява всяка форма, той се множи чрез външното Християнство
и живее във всички форми на различните вероизповедания.

Онзи, който търси Християнския Живот, винаги ще го намери.
Той създава форми и разрушава форми в различните религиозни системи.
Той не зависи от едно търсене на уеднаквяване – конформизъм –
във външните форми, в които е изразен,
но зависи от преживяване на вътрешния жизнен поток,
който винаги протича под повърхността.

Онова, което все още чака да бъде направено,
е една форма за живота на 6тата Коренна Раса.
Това трябва да бъде създадено предварително,
трябва да съществува, така че
Християнският живот да може да се излее в нея.

Тази форма трябва да бъде подготвена от човешките същества,
които създават една организация, една форма,
така че истинският Християнски живот на 6тата Коренна Раса да може да
намери своето място вътре в нея.

И тази външна форма на обществото трябва да бъде извлечена от
намерението, което Мани е отгледал,
от малката група, която Мани е подготвил.

Това трябва да бъде външната форма на организация,
паството, в което искрата на Християнството
най-напред истински ще бъде запалена.

От това вие ще може да заключите,
че Манихейството ще се старае преди всичко
да запази чистота във външния живот;
тъй като неговата цел е да даде подходяща форма на живот
за човешките същества,
които ще доставят един подходящ съсъд за бъдещето.

Това е причината,
поради която така много се подчертаваше абсолютната чистота на ума
и на живота.

Катарите бяха една секта, която се издигна като метеор в ХІІ столетие.
Те наричаха себе си Катари, защото “катар” означава “чист”.
Те се стремяха към чистота в начина си на живот и в техния морал.
Те трябваше да търсят катарзис /очистване/,
както вътрешно, така и външно,
за да образуват едно общество,
което ще създаде един чист съсъд.

Към това се стремеше Манихейството.
В Манихейството не е било толкова въпрос на култивиране на вътрешния
живот – тъй като животът би протичал напред чрез други канали –
а по-скоро за култивиране на външната форма на живот.

Рудолф Щайнер


Продължението следва