Продължение на Лекцията от 11 ноември 1904 г.

Но, от друга страна, все още трябва да обясним,
защо Мани наричал себе си “Синът на Вдовицата” и защо неговите
последователи били наричани “Синове на Вдовицата”.

Когато се връщаме назад към най-древни времена,
преди нашата съвременна Коренна Раса,
начинът, по който човечеството е придобивало знание, е бил различен.

Вие ще видите от моето описание на Атлантида –
и също когато се появи следният брой на “Луцифер”,
вие ще видите от моето описание на Лемурия -
че по онова време, и до известна степен до съвременността,
всяко знание е било повлиявано от онова, което е над човечеството.

Аз често съм споменавал ОНЗИ Ману,
който ще се появи през следващата Коренна Раса
и който за първи път ще бъде един истински брат на своите братя човеци,
докато всички по-раншни Ману били свръхчовеци,
един вид божествени същества.

Едва сега човекът узрява достатъчно,
за да има един от своите братя-човеци като свой Ману,
който е преминал през всички степени с него от средата на Лемурия.

Какво всъщност става през еволюцията на петата Коренна Раса?

Това, че откровението отгоре,
ръководенето на душата отгоре,
постепенно се оттегля,
така че човекът е оставен да върви по собствен път
и да стане собствен свой водач.

Душата винаги е била известна като “майката” във всички
езотерични /мистични/ учения;
инструкторът е бил “бащата”.

Бащата и майката, Озирис и Изис,
това са двете сили съществуващи в душата:

инструкторът представлява божественото,
което пряко протича в човека,
Озирис, този, който е бащата;

самата душа, Изис, онази, която зачева, получава божественото,
духовното в себе си, тя е майката.

През 5тата Коренна Раса бащата се оттегля.
Душата овдовява.
Човечеството е оставено само на себе си.
То трябва да намери светлината на истината вътре в собствената си душа,
за да може само да се ръководи.

Всичко, което е от душевно естество,
винаги е било изразявано в женски термини.
Следователно женският елемент – който в нашето съвремие
съществува само в зародиш и по-късно ще бъде напълно развит –
този самонаправляващ се женски принцип,
който вече не е застанал пред божествения оплодител,
се нарича от Мани “Вдовицата”.

И ето защо той нарича себе си “Синът на Вдовицата”.

Мани е онзи, който подготвя в човешката душа онази степен на развитие, когато човекът ще потърси собствената си душевно-духовна светлина.

Всичко, което идва от Мани,
се позовава на духовната собствена светлина на душата на човека,
и същевременно е един определен бунт срещу всичко,
което не идва от човешката душа,
от собствените наблюдения на човека,
на неговата душа.

Красиви думи са ни останали от Мани и те са били водещата тема
на неговите последователи през по-късни времена.

Ние чуваме думите:

Вие трябва да оставите настрана всичко,
което сте придобили чрез външно откровение посредством сетивата.
Вие трябва да оставите настрана всички неща,
които идват при вас от външен авторитет;
тогава вие ще станете зрели да гледате във вашата собствена душа.

От друга страна, Свети Августин – в един разговор,
който го направи опонент на Манихейския Фауст – изрази мнението:

”Аз не бих приел ученията на Христос,
ако те не бяха основани върху авторитета на Църквата”.

Манихейският Фауст каза обаче:

”Вие не би трябвало да приемете никакво учение заради авторитет;
ние искаме да приемем една доктрина сами по свободна воля”.

Това илюстрира бунтовната самодостатъчност на светлината на духа,
която се изразява така красиво в изказванията на Фауст.

Ние срещаме това също противопоставяне и в по-късни сказания в Средните
Векове:
от една страна, Фаустовите сказания,
от друга страна, Лютеровите сказания.
Лютер продължава да носи принципа на авторитета,
Фауст, от друга страна, се бунтува,
той поставя своята вяра във вътрешната духовна светлина.

Ние имаме легендата за Лютер;
той замерва главата на дявола със своята мастилница.
Онова, което за него изглежда да е зло, той отстранява.

А, от друга страна, ние имаме договора на Фауст със дявола.
Искрица от царството на светлината се изпраща в царството на
тъмнината, така че когато тъмнината бъде проникната,
тя спасява себе си, злото е победено с благост.

Ако вие мислите по този начин, вие ще видите,
че това Манихейство много добре съвпада с тълкуванието,
което ние сме дали на злото.

Как да си представим взаимодействието на доброто и злото?

Трябва да го обясним като хармонизация на живота с формата.

Как животът се променя във форма?

Като се противопоставя срещу противодействие,
като не се проявява изведнъж в една специфична форма.

Да вземем например как животът в едно растение –
да речем една лилия върви от форма на форма.
Животът на лилията е обособил,
е изработил формата на лилията.
Когато тази форма е била създадена,
животът я побеждава и преминава в семето,
за да се прероди като същият живот в една нова форма.

И така животът крачи напред от форма към форма.
Самият живот е безформен.
И никога не би могъл видимо да прояви своите жизнени енергии.
Животът на лилията например съществува в първата лилия,
преминава във втората, третата, четвъртата и т.н.

Навсякъде е същият живот, който се появява в ограничена форма,
разстила се и се втъкава.
Фактът че се появява в ограничена форма е едно ограничение,
наложено на този всемирен течащ живот.
Не би имало никаква форма,
ако животът не би бил ограничаван,
ако той не би бил задържан при своята течаща енергия,
която се разпространява по всички направления.
Той е само онова, което остава назад, което,
от една по-висока степен,
изглежда като задръжка, като окови:
и точно от това еволюира формата във великия космос.

Продължението следва