Продължение на Лекцията от 22. Октомври 1908

И какво откриваме, ако от тези минали времена се пренесем в наши дни?

През епохата на Гьоте естествено-научното изследване
имаше съвсем друг облик.
Днес много повече, отколкото през епохата на Гьоте,
за единствено правилен и строго научен метод се счита този,
който се опира на външното сетивно наблюдение,
както и на резултатите от ясното и логическо мислене.

Но дори и един Хекел се стреми,
както сам той подчертава във всяка от своите книги,
да застане върху здравата опора на Гьотевия светоглед,
така че ние виждаме, как дори един по-скоро материалистично оцветен
светоглед намира за важно това, да се позове на Гьоте.

А също и днес, всички Вие бихте могли да намерите такива автори,
които се позовават на Гьоте;
техните съчинения също са стъпили върху онази
здрава опора, при която Духът е една абсолютна реалност в най-висшия
смисъл на тази дума.
Враждебно настроените спиритуалистични и материалистични изследователи
могат и да се карат помежду си, но и двете страни смятат,
че имат еднаквото право да се възхищават от Гьоте.

Ето как Гьоте представлява нещо, което свързва противоположностите.

Тези факти ясно потвърждават силата на Гьотевия светоглед, онази сила,
която въздействува върху другите по такъв начин,
че дори противоположните и враждебни възгледи намират у Гьоте нещо,
което им е дълбоко присъщо.

Вероятно мнозина от Вас знаят коренно противоположните възгледи на
Вирхов и Хекел.
Но ето че и Вирхов, който не е съгласен с Хекел,
също се позовава на Гьоте в една от своите забележителни лекции.

Следователно, у Гьоте ние имаме една сила,
която по отношение на противоположностите,
на борбата между светогледите,
съдържа в себе си общото между тях,
една сила, която е в състояние да покаже,
че нещата с възгледите, общо взето,
съвсем не стоят така,
както упорито твърдят съответните представители на науката.

Именно когато разглеждаме отношението на тези забележителни личности
към Гьоте, ние стигаме до разбирането,
че това, което хората наричат „познание",
може да бъде сравнено с картините,
с които отделните художници, застанали около една планина,
изобразяват това, което виждат.

Естествено, нарисуваните картини са твърде различни,
и все пак те пресъздават една и съща планина.
Пълна представа за планината ще се получи само
ако съпоставим различните картини и ги съединим в едно цяло.

Ако приложим този метод в областта на познанието,
ние ще установим следното:
Гьоте не си избира една единствена гледна точка,
а изкачва планината и показва,
че наблюдателната точка може да се изнесе горе на самия връх,
откъдето се открива една толкова всеобхватна панорама,
че различните възгледи вече не си противоречат един на друг,
както по-рано.

Ето кое прави Гьоте един от най-забележителните духове на нашето време.
И когато задълбочените и всеотдайни занимания с Гьоте пробудят у нас
усещането, че Гьоте наистина е един от най-значителните
умове на нашето време, тогава от само себе си става ясно,
че е напълно оправдано при обсъждането на духовно-научните факти,
както и на един светоглед, извлечен направо от духовния свят,
да поставим на преден план именно онова,
което той правеше и искаше,
само и само да навлезем още по-дълбоко в неговата вътрешна същност.

След като в толкова много отношения той е един пробуждащ дух,
защо да не е такъв и за
онова духовно течение,
чиято най-висша и красива цел се свежда до толерантното изслушване на
различните възгледи, а за свой собствен принцип
издига изискването
да не остава завинаги приковано към едно или друго
фиксирано становище,
а търсейки истината,
се издига все по-високо и по-високо с помощта на такива методи,
които прилага за своето вътрешно развитие,
за изграждането на своите вътрешни възприемателни органи,
защото именно благодарение на тях той стига до там,
че започва да вижда по-дълбоките духовни основи на нещата.

Рудолф Щайнер

Продължението следва