Продължение на Лекцията от 22. Октомври 1908

Наистина е твърде забележително:
един психолог, живял през 20-те години на 19.век и днес напълно забравен,
Хайнрот, в своята „Антропология", която е всъщност една психология,
казва нещо много характерно за Гьоте,
и това са думи, които според начина, по който са казани,
са забележителни от методологическа гледна точка
и хвърлят ясна светлина върху засегнатия въпрос.
За да характеризира Гьотевия светоглед,
той употребява израза „предметно съзнание”/*/ и допълва:

Гьотевото мислене е едно изключително своеобразно мислене,
което фактически не се отделя от обективната същност на нещата,
то живее съвсем спокойно вътре в нещата
и без да ги напуска, се издига в света на идеите.

Който съумява да проникне по-дълбоко в цялата духовна организация на
Гьоте, както ще се опитаме днес и в други ден,
за да навлезем още по-навътре в нашата тема,
преминавайки от външното наблюдение към вътрешния размисъл,
ще установи, че практикувайки този вид мислене - без да остава
в повърхностния пласт на нещата и изобщо в областта на сетивните
възприятия - той все пак остава свързан с фактите и вътре в тях той намира
духовния свят, света на идеите.

Ето защо Гьотевото мислене е от толкова голямо значение за голяма част от
съвременното човечеството.

Нека добавим и друго: уникалното въздействие на Гьотевия светоглед се
разпростира не само върху различните възгледи на голям брой човешки
същества, но и върху цели исторически епохи.

Ако се задълбочим в това, за което става дума тук,
ние действително ще се убедим в уникалното въздействие на Гьотевия
духовен светоглед.

Да вземем например трима от големите немски философи,
чиито възгледи са твърде различни: Фихте, Хегел и Шопенхауер.

Ако разгледаме техните взаимоотношения и преценката на тримата за Гьоте,
ние ще установим нещо твърде своеобразно,
що се отнася до световноисторическото въздействие
на Гьотевия духовен светоглед.

Фихте се оказва един мислител, който плува в твърде отдалечени сфери и
това проличава най-ясно,
когато през 1794 завърши в Йена своята книга
„Основни принципи на наукознанието".
Много трудно е човек да се издигне до там, че да разбере Фихте,
много трудно е човек да проникне във Фихтевите мисли,
въпреки че никой от тези, които са проникнали там,
не би могъл да отрече, че благодарение на Фихте е постигнал невероятен
напредък в своята духовна дисциплина.
Обаче не е работа за всеки да се катери по стръмните върхове на чистите
понятия.
И ето че този Фихте, който броди в такива абстрактни области,
изпраща своя труд върху „Наукознанието" на Гьоте,
прибягвайки до следните забележителни думи /от 21. Юни 1794/:

„Аз виждам, и винаги съм виждал във Ваше лице представителя
на чувството в неговата най-чиста духовна същност,
каквото можем да открием в съвременната степен на хуманизма.
С пълно право философията се обръща към Вас.
Защото пробният камък за нея са именно Вашите чувства."

Ето какво казва Фихте за Гьоте.

Нека сега да се спрем на един друг философ, Шопенхауер,
и преди всичко, да видим как Шопенхауер се отнася към Фихте.

Те наистина бяха братя-врагове,
поне Шопенхауер беше твърде враждебно настроен към Фихте.
И цял живот Шопенхауер не се уморяваше да сипе ругатни върху Фихте.
За него той е един вятърничав самохвалко,
който живее в своите празни думи и нищо повече.
Той винаги изтъква цялата незначителност и безсъдържателност на
Фихтевата философия.
Да, едва ли има по-голяма противоположност от тази
между Шопенхауер и Фихте.

Но Шопенхауер действително се е учил от Гьоте.
Известно време той експериментира заедно с Гьоте,
за да си обясни някои основни понятия от физиката,
и част от изводите в първите му съчинения,
както и в неговия основен труд,
са направени под впечатлението,
което Гьоте прави на Шопенхауер.

Който познава Шопенхауер, добре знае,
с каква преданост говори той за Гьоте.

Двете големи противоположности, Шопенхауер и Фихте, се обединяват в
Гьоте и той се явява като единствената свързваща сила между тях двамата.

И нека накрая да разгледаме Хегел и Шопенхауер!

Хегел е също труден за разбиране.
Той, който се опитва да превърне фактическия свят на понятията в една
всеобхватна, систематична органика,
изисква от човека да се издигне до такова равнище,
при което да борави с понятията като с факти,
или казано с други думи, да ги изживява съвсем непосредствено.

Но Шопенхауер намира това техническо боравене с понятията за нещо,
което е напълно безсмислено;
той смята, че в този случай всичко се свежда само до една празна игра
с абстрактни думи и изрази.

И ако сега ние отново искаме да си представим отношението
на Хегел към Гьоте, бихме могли да посочим само една подробност,
а именно великолепното писмо /от 20. февруари 1821/, в което Хегел пише:

Гьоте се стреми да обясни онези фактически, духовни явления,
които са скрити зад световните;
той ги нарича „пра-феномени",
както и пра-растението е за него един „пра-феномен",
лежащ в основата на целия растителен свят.

- Докато Хегел, като философ, се обръща към нас
от висотата на духовния свят, за да ни подскаже областите,
в които ние можем да упражняваме нашето мислене,
макар че от друга страна той се издига до онази точка,
където влиза в съприкосновение с понятията,
извлечени от духовния свят.

Така Гьотевият пра-феномен се покрива с това,
до което стига и чистата философия.

Тук ние установяваме една голяма хармония между Хегел и Гьоте,
каквато впрочем съществува също и между Гьоте и Шопенхауер.

Да, Хегел и Шопенхауер се обединяват в Гьоте.


Продължението следва

/*/ За да сме наясно с възникването на „предметното съзнание",
налага се да направим следното уточнение.

Според антропософската Наука за Духа,
сегашната планета „Земя" е минала през три планетарни състояния,
на всяко от които се развива и съответната степен на човешкото съзнание.

1. Старият Сатурн (трансово съзнание)
2. Старото Слънце (спящо съзнание)
3. Старата Луна (сънищно или образно съзнание)
4. Земя (будно или предметно съзнание)
5. Бъдещ Юпитер (имагинативно съзнание)
6. Бъдеща Венера (инспиративно съзнание)
7. Бъдещ Вулкан (интуитивно съзнание)

Планетарното състояние „Земя" включва седем епохи:

1.Полярна епоха
2.Хиперборейска епоха
3. Лемурийска епоха
4. Атлантска епоха
5. Следатлантска епоха
6. Шеста епоха - предстояща
7. Седма епоха - предстояща

На свой ред Следатлантската епоха се състои от седем културни епохи:

1. Първа следатлантска културна епоха
(Древноиндийска) 7227-5067 пр. Хр.

2. Втора следатлантска културна епоха
(Древноперсийска) 5067-2907 пр. Хр.

3. Трета следатлантска културна епоха
(Египетско-халдейска) 2907-747 пр. Хр.

4. Четвърта следатлантска културна епоха
(Гръцко-римска) 747 пр.Хр.- 1413 сл. Хр.

5. Пета следатлантска културна епоха (Съвременна) 1413-3573

6. Шеста следатлантска културна епоха 3573-5733

7. Седма следатлантска културна епоха 5733-7893