ЕЗОТЕРИЧНО РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ГЬОТЕВОТО ТАЙНО ОТКРОВЕНИЕ

Лекция от 22. Октомври 1908, Берлин

Всеки, който проследява духовното развитие на човечеството
не само според достъпните, общоизвестни документи и версии,
а отива малко по-навътре в нещата, като се спира върху някои подробности,
които първоначално биха могли да изглеждат само като симптоматични за
общочовешкото развитие, макар и всъщност явно ни тласкат към
осъзнаването на вътрешните и затова истински сили на еволюцията,
неизбежно ще се натъкне на една забележителна сцена от по-новата
духовна история на човечеството и тази сцена,
разиграла се през 90-те години на 18. век в Йена,
ще се оказва с все по-голямо и по-голямо значение за него.

Тогава един от най-известните по онова време ботаници, на име Батч,
стоящ начело на тогавашната наука, трябвало да изнесе една лекция в
Дружеството за естествени науки, намиращо се в Йена.

Двама мъже, единият по-млад, а другият с десет години по-възрастен,
изслушали тази лекция и се случило така, че след лекцията те тръгнали
заедно и започнали разговор помежду си.

По-младият от двамата мъже се обърнал към по-възрастния:

Ако човек се остави под въздействието на една такава лекция,
той винаги става свидетел,
как научният подход раздробява нещата и ги
поставя едно до друго, без да се съобразява с духовната цялост,
която ги свързва и живее в тях.

Да, на по-младия мъж му беше, така да се каже, твърде противно,
че растенията могат да бъдат подредени едно до друго,
без никакъв намек за онзи по-висш принцип,
който свързва различните растения и така или иначе,
трябва да съществува в света.

Но по-възрастният мъж изтъкна следното:
все пак може би има и друг подход за разглеждане на природата,
който не се отнася така към нещата и който,
въпреки че представлява една разновидност на познанието,
на драго сърце стига до единството, до онова,
което за външното сетивно наблюдение съществува само като отделни фрагменти, които нямат никаква връзка помежду си.

И тогава този мъж извади от джоба си един молив и лист хартия,
и веднага нарисува една странна форма,
която наподобяваше растение,
но не приличаше на нито едно от съществуващите растения,
които възприемаме с нашите физически сетива/*/,
една форма, която не е напълно осъществена в нито един конкретен случай и
не живее в нито едно от познатите ни растения,
но въпреки това е олицетворение
на самата растителна същност,
на пра-растението, на принципа,
който обединява всички растения по лицето на Земята.

По-младият мъж се вгледа в рисунката и отвърна:

„Да, обаче това, което Вие нарисувахте, не е резултат на някакво
наблюдение, на някакъв опит, а чисто и просто една идея"

- и после добави, че такива идеи могат да бъдат породени
само от човешкия Дух, и че една такава идея
няма никакво значение за всичко онова,
което живее в така наречената жива природа.

По-възрастният от двамата мъже не можа да разбере както трябва това
възражение и отговори:

„Ако това е една идея, тогава аз виждам моите идеи с очите си!"

- Той беше на мнение, че както отделното растение е видимо за зрителното
сетиво и представлява една опитност,
така и неговото пра-растение,
макар и да остава скрито за външните сетива,
е нещо обективно, нещо реално съществуващо във външния свят,
а именно това, което живее във всички растения,
първообразът или пра-растението,
от който произлизат всички растителни видове.

Вие добре знаете, че по-младият от двамата мъже беше Шилер,
а по-възрастният - Гьоте.

Този разговор представлява едно симптоматично и многозначително
оповестяване на новата Духовна наука, антропософията.

Какво всъщност проговори тогава у Гьоте, когато той възрази на Шилер?

У Гьоте проговори съзнанието, че външният обективен свят,
външните истини могат да бъдат обхванати не само с помощта на онези
представи, до които стигаме чрез външните сетива
и които ограниченият разум получава от външните сетивни възприятия;
но след като човекът напрегне своите по-висши духовни сили,
които не зависят от външните сетивни възприятия,
той също стига до нещо истинно, до нещо обективно,
както това прави и чрез своите сетивни възприятия.

С право бихме могли да кажем, че Шилер,
който в онзи момент все още не можеше да съзре какво точно
се крие зад думите на Гьоте и смяташе, че рисунката,
която Гьоте нахвърли пред очите му, е нещо субективно,
е най-красноречивият пример за това,
как човек може да се издигне до онази висота, която е присъща на Гьоте.

И ние виждаме как след този момент у Шилер се пробужда все по-голямо
разбиране за Гьотевите идеи.

Едно писмо /от 23. Август 1794/ на Шилер може да послужи като психологически документ от
най-висш порядък. В него той пише:

„От доста време, макар и да се намирах твърде далеч от Вас,
аз се вглеждах с нарастващо удивление в развитието на Вашия Дух
и в пътя, който Вие следвате.
В природата Вие търсите необходимостта,
но я търсите по най-трудния път,
от който всяка по-слаба личност би желала да се предпази.
За да си осигурите светлина върху отделните факти,
Вие обгръщате цялата природа;
в целостта на нейните проявления
Вие търсите именно разбирането на отделния индивид.

Стъпка подир стъпка, Вие се издигате от простия организъм
до по-сложния, за да изградите накрая най-сложния от всички,
и то не как да е, а генетично,
като си служите с материалните субстанции на целия природен свят.

Благодарение на факта, че го пресъздавате, следвайки природата,
Вие се стремите да проникнете в неговата скрита техника.
Една величествена и действително героична идея,
която ясно показва, как Вашият Дух обгръща богатата цялост на
своите представи в едно прекрасно единство!"

Ето как ние трябва да разглеждаме това,
което Шилер пише и което в Гьотевото съзнание
предизвика този отговор, като едно доказателство
за обективността в идейния свят на Гьоте.


/*/ Според свръхсетивното познание, човешкото същество разполага с дванадесет сетива, които не са възникнали едновременно в хода на еволюцията:
1. Азово сетиво (позволяващо ни да възприемаме Аза на другия човек)
2. Мисловно сетиво
3. Говорно сетиво
4. Слухово сетиво
5. Топлинно сетиво
6. Зрително сетиво
7. Вкусово сетиво
8. Мирисно сетиво
9. Равновесно сетиво
10. Двигателно сетиво
11. Жизнено сетиво
12. Осезателно сетиво


Продължението следва