Царицата радостно поздрави своята нова приятелка
и заедно с нея и с другите компаньонки слезе до олтара,
докато Царят, застанал между двамата мъже
се взираше в моста и внимателно наблюдаваше преминаващите по него хора.

Но задоволството му не продължи дълго,
понеже забеляза нещо, което за миг силно го разстрои.

Огромният Великан, който изглежда още не се беше разбудил
след своя утринен сън, се клатушкаше бавно по моста
и предизвикваше голямо безредие.
Както обикновено той и сега беше замаян след съня си
и възнамеряваше да се изкъпе в познатия му речен залив;
но вместо към реката, той закрачи по сушата
и сега залиташе по широката настилка на моста.

Несръчната му поява сред множеството хора и животни
веднага предизвика всеобщо, макар и неясно учудване;
когато обаче Слънцето блесна в очите му и той вдигна ръце,
за да се предпази, сянката на неговите чудовищни юмруци
се стовари върху тълпата толкова силно и хаотично,
че хора и животни вкупом се разбягаха,
понеже бяха или улучени от ударите,
или застрашени от опасността да бъдат съборени в реката.

Когато Царят видя това безобразие, той неволно посегна към меча си,
но после размисли и спокойно погледна към своя скиптър,
а после - към лампата и към веслото на своите спътници.

„Аз отгатвам твоите мисли", каза мъжът с лампата;
„обаче ние и нашите сили сме безпомощни
пред безсилието на Великана. Бъди спокоен!
Той причинява зло за последен път и за щастие
сянката му вече не ни застрашава."

Междувременно Великанът се беше приближил още повече,
силно учуден от това, което виждаше с очите си;
той отпусна ръце, без да причинява никакви други беди,
и оглеждайки се наоколо, влезе в преддверието на храма.

Тъкмо се отправяше към портата на храма, когато изведнъж,
точно в средата на двора, той спря като закован.
Застана там като огромна, масивна статуя от лъскави червени камъни,
а сянката му посочваше часовете,
които бяха отбелязани на широк кръг под нозете му,
но не в цифри, а в изящни, многозначителни образи.

Царят много се зарадва, когато видя,
че зловредната сянка беше превърната в нещо полезно;
не по-малко се учуди и Царицата;
прелестна в своите изящни накити,
тя излезе от олтара заедно със своите приятелки,
и съзря странна гледка, която почти закриваше изгледа от храма към моста.

Междувременно хората започнаха да прииждат към Великана,
понеже сега той беше застанал неподвижно,
обикаляха около него и се удивляваха на неговото преобразяване.

После те се насочиха към храма,
който изглежда едва сега беше забелязан от тях
и се насъбраха пред вратите му.

В този миг ястребът с огледалото се издигна високо над храма;
то улови Слънчевата светлина и я препрати към множеството хора
събрани около олтара.

Царят, Царицата и техните придружители се появиха
в сумрачния свод на храма, целите озарени от небесно сияние,
и когато ги видяха, всички паднаха на колене.

Но после те бързо се съвзеха и станаха прави,
докато в същото време Царят и неговата свита слязоха в олтара,
отправяйки се през тайни галерии към техния дворец;
а хората се разпръснаха из храма,
за да задоволят своето любопитство.

С удивление и страхопочитание те разглеждаха тримата
изправени Царе, макар че изпитваха двойно по-голяма жажда
да узнаят що за безформена купчина се крие под килима в четвъртата ниша,
защото - който и да беше вътре - някоя благородна ръка
беше поставила едно великолепно покривало върху рухналия на пода Цар,
така че ничий поглед да не проникне до него
и ничия ръка да не посмее да го докосне.

Удивлението на хората не би имало край и те сами биха се премазали
в общата блъсканица, ако тяхното внимание не се беше
отново насочило към голямото пространство около храма.

Там неочаквано, сякаш от въздуха, започнаха да се сипят златни монети;
те закънтяха по мраморните плочи и най-близко разположените пътници
се втурнаха да ги събират;
после чудото отново се повтори, ту на едно, ту на друго място.

Стана ясно, че оттегляйки се, Блуждаещите Светлини искаха да се
позабавляват още веднъж и сега те весело разпръскваха златото от
крайниците на рухналия Цар.

Известно време хората алчно се втурваха насам и натам,
блъскаха се и падаха, дори след като златните монети
престанаха да се сипят от небето.

Накрая те постепенно се успокоиха, всеки тръгна по своя път;
мостът и до ден днешен гъмжи от пътници,
а храмът е най-посещаваният по цялата Земя.

Край на Приказката