Старецът веднага нареди да съберат камъните в кошницата,
при което неговата жена му помагаше най-усърдно.
После двамата я занесоха до брега и там от едно високо възвишение,
той изсипа цялото съдържание в реката,
въпреки съпротивата на Красивата Лилия и на своята жена,
които с удоволствие биха си избрали по един или друг камък.

Като ярки, бледи сияещи звезди камъните заплуваха по вълните
и човек не би могъл да различи,
дали просто изчезват в далечината или потъват на дъното.

„Господа", обърна се Старецът почтително
към Блуждаещите Светлини -
„сега ще Ви покажа пътя и ще Ви разкрия посоката;
но Вие ще ни окажете най-голямата услуга,
ако ни отворите вратата на светилището,
през която този път ние трябва да влезем
и която никой освен Вас не може да отвори."

Тогава Блуждаещите Светлини се поклониха леко и се отдръпнаха назад.
Старецът с лампата тръгна пръв към скалата,
която се отвори пред него;
Момъкът го следваше механично;
малко несигурно Лилия се спря на известно разстояние зад него;
Старицата не желаеше да изостава и простря ръката си напред,
за да може светлината на лампата да я освети добре.
Блуждаещите Светлини завършваха това шествие,
като приближаваха огнените си езици един към друг
и изглежда нещо си говореха.

Не бяха вървели кой знае колко време,
когато шествието се спря пред една голяма бронзова порта,
чиито крила бяха заключени със златна ключалка.

Старецът веднага повика Блуждаещите Светлини,
които и не чакаха да ги молят,
а начаса стопиха ключалката и резето с островърхите си огнени езици.

Металът силно прокънтя когато вратата внезапно се разтвори
и в светилището се откроиха фигурите на тримата Царе,
осветени от нахлулите вътре Светлини.

Всеки се поклони пред достопочтените владетели,
а особено старателни бяха поклоните на Блуждаещите Светлини.

След кратко мълчание Златният Цар попита:
„Откъде идвате?" - „От света", отвърна Старецът.
„А накъде отивате?", попита Сребърният Цар.
„В света", отговори Старецът.
„И какво търсите при нас?", попита Бронзовият Цар.
„Искаме да Ви придружим", каза Старецът.

Четвъртият Цар, съставен от металната сплав,
тъкмо реши да проговори, когато Златният Цар
се обърна към Блуждаещите Светлини,
които се бяха приближили съвсем близо до него:

„Отстранете се от мен, моето злато не е за вашата уста!"
Тогава те се обърнаха към Сребърния Цар и се прилепиха към него така,
че одеждите му заблестяха с чуден златен отблясък.

„За мен Вие сте добре дошли", каза той;
обаче аз не мога да Ви нагостя.
Заситете своя глад навън и ми донесете отново Вашата светлина."

Те се отдалечиха и се плъзнаха покрай Бронзовия Цар,
който изглежда не ги забеляза и тогава обгърнаха Четвъртия Цар -
от металната сплав.

„Кой ще владее света?", попита той със заекващ глас.
„Онзи, който стои на собствените си крака", отговори Старецът.
„Това съм аз!", заяви Смесеният Цар.
„Това скоро ще проличи" - отвърна Старецът;
„защото дошло е вече времето."

Красивата Лилия прегърна Стареца
и го целуна най-сърдечно.
„Святи Боже!", каза тя,
„Благодаря ти хиляди пъти,
защото чух тези изпълнени с предсказания думи за трети път!"

И едва изрекла това, тя се вкопчи здраво в Стареца,
защото цялата земя под краката им започна да се люлее;
Старицата и Момъкът също се държаха един за друг;
само подвижните Блуждаещи Светлини не почувстваха нищо.

Съвсем ясно можеше да се усети,
че целият храм се люшка като кораб,
който се отдалечава от пристана,
след като е вдигнал котва;
сякаш Земните недра се разтвориха пред него,
когато той премина през тях, издигайки се все по-нагоре.
При това не заседна никъде,
никаква скала не прегради неговия път.


Продължението следва