Докато разговаряха, тя гледаше настрани
и забеляза в следващата ниша друга прекрасна фигура -
на един Сребърен Цар,
с по-дребно тяло, покрито с богато извезани одежди;
имаше корона, колан и скиптър, украсени с множество скъпоценни камъни.

Лицето му изразяваше гордост и сякаш искаше да каже нещо,
когато по мраморната стена се очерта една тъмна ивица, една жила.
Изведнъж тя блесна като светкавица и освети целия храм.

При тази светлина Змията забеляза третия Цар,
чиято могъща фигура от бронз се опираше на скиптър,
а главата му беше окичена с лавров венец.
Но той наподобяваше повече на къс скала, отколкото на човек.

Змията се огледа и за четвъртия, който беше някъде далеч от нея,
но стената се разтвори, при което жилата в нея проблесна отново и изчезна.

Тогава един човек, среден на ръст, който се появи оттам,
привлече вниманието й.
Беше облечен като селянин и носеше лампа в ръка,
в чийто мек пламък бе много приятно да се вгледаш.
При това неговата светлина осветяваше целия храм, без да хвърля сянка.

„Защо си дошъл тук? Ние си имаме светлина!", каза Златният Цар. -
„Нали знаете, че аз не бива да осветявам мрака." -

„Свършва ли моето царство?", попита Сребърният Цар. -

„Може би по-късно или никога.", отвърна Старецът.

Бронзовият Цар проехтя с мощния си глас:
„А аз кога ще се въздигна?" -

„Скоро", отвърна Старецът. -

„И с кого ще трябва да се свържа?", попита Царят. -

„С твоите по-възрастни братя", каза Старецът. -

„А какво ще стане с най-малкия ми брат?", попита Царят. -

„Той ще седне на престола", каза Старецът. -

„Но аз не съм се уморил!", извика четвъртият Цар с груб, заекващ глас.

Докато те разговаряха, Змията беше обходила безшумно храма
и сега се вглеждаше отблизо в четвъртия Цар.

Той стоеше облегнат на една колона
и неговата представителна фигура бе по-скоро тромава,
отколкото хубава.
Металът, от който тя беше излята,
не можеше лесно да се определи.
При по-внимателно вглеждане се различаваха трите метала,
от които всъщност бяха направени неговите трима братя,
но явно смесването им не беше станало равномерно
и сега златните и сребърни жилки изпъкваха върху бронзовата маса,
като придаваха на фигурата неприятен вид.

Междувременно Златният Цар попита стария човек:
„Ти колко тайни знаеш?" -

„Три", отвърна Старецът. -

„А коя е най-важната?", попита Сребърният Цар. -

„Явната", каза Старецът. -

„Искаш ли да я разкриеш и на нас?", попита Бронзовият Цар.

-„Щом науча четвъртата", каза Старецът. -

„А мен какво ме е грижа за това", промърмори под носа си Царят,
изваян от сплавта.

„Аз зная четвъртата тайна", каза Змията,
приближавайки се до Стареца и изсъска нещо в ухото му.

- „Дошло е времето!", извика тогава Старецът с мощен глас.

Целият храм екна, а металните статуи зазвънтяха
и в този миг Старецът изчезна в западна посока,
а Змията - в източна и всеки от тях профуча с голяма бързина
над скалните пукнатини.


Продължението следва