В един от скалните процепи, из които се провираше безпрепятствено,
тя направи странно откритие:
че може да пълзи из тези пукнатини без да се нуждае от светлина,
защото умееше да различава по вътрешен усет всички заобикалящи я
предмети.
Беше свикнала да открива и най-необичайните творения на природата:
ту се промъкваше между рифове от големи кристали,
ту се плъзгаше по жилите на самородно сребро
и току изваждаше някой благороден камък навън.
Но за свое голямо учудване, в една затворена урва тя долови предмети,
които издаваха съзидателния труд на човешките ръце.
Гладки стени, по които тя не можеше да се изкачи
или правилни ръбове на стройно изваяни колони,
и което й се стори най-странното - човешки фигури,
около които много пъти се бе обвивала
и които вероятно бе приемала за късове руда
или в най-добрия случай - за добре полиран мрамор.
Сега искаше да провери всичко това и да го потвърди,
като се надяваше чрез собствената си светлина
да опознае напълно странните предмети в него.
Тя се забърза по обичайния си път и много скоро стигна до процепа,
през който винаги пропълзяваше в това светилище.
Когато пристигна на мястото,
тя се огледа с любопитство и макар че светлината, която излъчваше,
не можеше да освети всички предмети в залата,
й позволи да види поне най-близките достатъчно ясно.
С удивление и страхопочитание Змията се вгледа в една блестяща ниша,
в която беше поставена фигурата на достолепен Цар, излята от чисто злато.
По размери статуята беше по-голяма от човешки ръст,
но според образа изглеждаше по-скоро дребен,
но с добре сложено тяло мъж.
То бе обвито в обикновено наметало,
а венец от дъбови клонки придържаше косите му над челото.
Змията беше приковала поглед в този необикновен образ,
когато Царят изведнъж проговори:
„Откъде идваш?", попита я той. -
„От скалните пукнатини", отвърна му тя,
„в които се намира златото."
- „Ти знаеш ли кое е по-блестящо от златото?", продължи Царят. -
„Светлината", отвърна му Змията.
- „А кое е по-освежаващо от светлината?" -
„Разговорът", беше нейният кратък отговор.
Продължението следва
|