В тази пукнатина живееше красивата Зелена Змия.
Веднага щом чу звъна на жълтиците, тя се разбуди от дълбокия си сън.
Едва съзряла блестящите кръгчета,
тя ги нагълта с огромен апетит,
след което претърси внимателно всички храсти и процепи наоколо,
където се бяха разпръснали някои златни късчета.

Преглъщайки последното,
тя вече чувствуваше с най-приятна наслада как златото се разтапя в нейните
вътрешности и прониква в цялото й тяло.
С много голямо задоволство тя забеляза,
че е станала прозрачна и светеща.

Бяха я уверявали, че такова светещо явление е възможно,
но понеже се съмняваше,
дали тази светлина ще продължи да се излъчва още дълго от нея,
тя реши да задоволи любопитството си,
както и да се подсигури занапред.

Затова изпълзя от скалите и тръгна да търси този,
който бе разпилял красивите жълтици.
Но не намери никого.
Толкова по-приятно й стана обаче да се възхищава сама на себе си - така,
както се провираше между тревите и шубраците,
излъчваща своята привлекателна светлина,
която осветяваше свежата зеленина и караше листата да заприличат на
смарагди, а цветята да блестят в най-прекрасния си вид.

Напразно преброди тя дивата пустош,
но затова пък надеждата й се удвои,
когато стигна до мястото,
където забеляза в далечината някакви проблясвания,
подобни на нейните.

„Дали най-после не намерих свои роднини?",
запита се тя и се отправи натам.
Не обръщаше никакво внимание на това,
че беше толкова трудно да се провира през мочурищата и тръстиките,
защото най-много обичаше да пълзи по сухите ливади или из скалистите
пукнатини, да се наслаждава на ароматните билки и да утолява жаждата си с
нежни капчици роса.

Но сега заради любимото злато и упованието в прекрасната светлина,
тя би приела всичко, на което биха я подложили.

Много уморена, тя стигна най-после до едно мрачно тресавище,
където двете Блуждаещи Светлини подскачаха игриво из шубраците.
Тя се отправи към тях и ги поздрави,
радостна, че е срещнала такива приятни роднини.


Продължението следва