ЙОХАН ВОЛФГАНГ ГЬОТЕ

ПРИКАЗКА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ



На брега на Голямата река,
която беше силно придошла от проливните дъждове,
живееше в малка колиба старият Лодкар.
Потънал в дълбок сън след напрегнатия ден,
той изведнъж се събуди посред нощ от някакви странни гласове.
Вероятно бяха пътници, защото той ги чу да казват,
че искат да бъдат откарани на отсрещния бряг.

Когато се показа на вратата,
той видя две големи Блуждаещи Светлини да проблясват над завързаната лодка.
Те го уверяваха, че много бързат и искат час по-скоро да бъдат на другия бряг.

Без да се двоуми Старецът отвърза лодката и загреба през реката.
Междувременно странниците просъскаха нещо един на друг на своя
неразбираем език,
а после гръмко избухнаха в смях и заподскачаха насам-натам из лодката -
ту по пейката, ту по нейното дъно.

„Разклащате лодката!", извика им Лодкарят.
„Ако продължавате да сте толкова буйни, може и да я обърнете.
Трябва веднага да седнете, Блуждаещи Светлини!"

Но те отново буйно се изсмяха на думите му и заподскачаха още повече.
Той обаче търпеливо понесе тази обида и много скоро лодката достигна до другия бряг.

„Вземете, това е за Вашия труд!",
казаха пътниците и в мократа лодка се изсипаха множество бляскащи жълтици.

„За Бога, какво правите?" - учуди се Лодкарят.
„Та Вие ще ме вкарате в голяма беда!
Ако някоя златна монета беше паднала във водата,
течението, което не може да понася този метал,
можеше да се надигне в огромни вълни и
да погълне лодката и мен заедно с нея.
А не се знае и с вас какво щеше да се случи.
Вземете си златото обратно."

„Ние не можем да си върнем нищо обратно,
което веднъж сме отделили от себе си", отвърнаха те.

„Но така ми създавате още работа!",
продължи Старецът, като се наведе да събира жълтиците.
„Сега трябва да събера всички,
да ги занеса на брега и там да ги заровя."

Блуждаещите Светлини бяха скочили от лодката,
а Старецът извика след тях:
„А къде остава моето възнаграждение?"

„Който не приема злато, нека се труди на вятъра!",
беше техният отговор. -

„Тогава ще Ви кажа, че за моя труд може да се заплаща само с
плодовете на Земята" -

„С плодовете на Земята ли? Та ние не ги познаваме,
никога не сме ги опитвали!", удивиха се те. -

„И така да е, но аз не мога да Ви пусна сега,
без да ми обещаете, че ще ми набавите три зелки,
три артишока и три големи глави лук", каза Лодкарят.

Блуждаещите Светлини искаха да се измъкнат,
шегувайки се,
но изведнъж се почувствуваха някак странно приковани към Земята.
Това бе най-неприятното усещане, което някога бяха изпитвали.
Тогава те обещаха в най-скоро време да изпълнят желанието на Лодкаря.
Той ги освободи и подкара лодката обратно.
Беше се отдалечил доста, когато чу да викат след него:
„Старецо, слушай, забравихме най-важното!"

Но той беше много далеч и не ги чу добре.
Стигна до онази страна на реката, с високото скалисто плато,
докъдето водата никога не може да се покачи;
там той смяташе да зарови опасното злато.
Намери една пукнатина между назъбените скали и изсипа вътре жълтиците.


Продължението следва

Редактирано от Mish-o на 06.11.04 13:47.