|
ТАЙНОТО ОТКРОВЕНИЕ НА ГЬОТЕ В НЕГОВАТА
ПРИКАЗКА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ
ДВЕ ЛЕКЦИИ
изнесени в Берлин на 22. и 24 октомври 1908 г.
превод от немски:
ЛЮДМИЛА КОЕВА, д-р ДИМИТЪР ДИМЧЕВ
Изготвил: ПЕТЪР ИВАНОВ РАЙЧЕВ – препис от книга
В Ъ В Е Д Е Н И Е
Преди около 100 години, и по-точно през 1899,
след като в продължение на две десетилетия разработи основите на науката
за свръхестествения свят, антропософията,
Рудолф Щайнер предприе първия си опит да излезе пред обществеността,
и то по повод 150 годишнината от рождението на Гьоте - 28. Август 1899 -
избирайки за тема неговото тайно откровение в загадъчната
„Приказка за Зелената Змия и Красивата Лилия".
Дори и запознатите с антропософията на Рудолф Щайнер днес биха могли да
попитат защо той се спря на тази приказка?
Изборът на Рудолф Щайнер беше сериозно обмислен.
Още в младежките години на своя живот той си беше поставил една далечна цел:
Да възроди древните Мистерии,
които винаги са осъществявали еволюцията на човечеството и да обедини в
едно цяло изкуството, науката и религията,
понеже в хода на времето те изгубиха връзките си със свръхестествения свят и
поеха в съвсем различни посоки.
Според Рудолф Щайнер науката отново трябваше да се превърне в познание
за свръхсетивния свят,
изкуството - в съзерцание на свръхсетивния свят,
а религията - в изживяване на свръхсетивния свят.
Ето защо постигането на тази далечна цел изискваше следното:
държаните в дълбока тайна Мистерии трябваше все повече и повече да се
отворят за човечеството и да станат достъпни за всички.
В Гьотевата „Приказка" ние ще чуем загадъчните думи:
„Дошло е времето!"
Рудолф Щайнер отдавна беше разбрал,
че в края на 19. и началото на 20. век думите „Дошло е времето!" ще важат за
цялото човечество,
понеже през 1899 привършва онази епоха от 5000 години
(3101 пр. Хр. - 1899 сл. Хр.),
която окултните традиции винаги са обозначавали като „епохата на Мрака" или „Кали Юга".
В началото на 20. век трябваше да настъпи новата „епоха на Светлината".
И точно както новият ден се предшествува от зазоряването,
така и новата светла епоха трябваше да бъде загатната около един век преди
изтичането на Кали Юга.
През 1795 големият поет, посветеният Гьоте отправи своето скрито послание
към цялата немскоезична култура:
Време е „храмът" - или Мистериите - да стане достъпен за всички!
И това послание се съдържа именно в загадъчната
„Приказка за Зелената Змия и Красивата Лилия".
Не случайно Рудолф Щайнер говори за нея като за „Гьотевия Апокалипсис"
или „Гьотевото тайно откровение".
В „Моят жизнен път" Рудолф Щайнер напомня,
че в първата си статия „Гьотевото тайно откровение",
излязла през 1899, той се изразява „недостатъчно" езотерично.
Една година по-късно, в лекциите си пред берлинските теософи,
той говори „изцяло" езотерично.
А още по-късно, при освещаването на Първия Гьотеанум -
този пръв по рода си Мистериен център в нашата съвременна епоха -
Рудолф Щайнер определя своята интерпретация на Гьотевата „Приказка" от
1900 като „зародишната клетка" на цялото Антропософско Движение.
Виждаме, следователно, с каква вътрешна и строга последователност
Рудолф Щайнер свърза своя модерен езотеризъм с Гьотевия Апокалипсис.
Защото кулминацията в Гьотевата „Приказка" настъпва тогава,
когато подземният храм, или с други думи, скритите досега Мистерии,
с тримата Царе -Златният, Сребърният и Бронзовият Цар -
представителите на науката, изкуството и религията -
се превръща в надземен храм,
тоест в открит, съвременен Мистериен център.
И в „Приказката" това се случва в мига,
когато „Красивата Лилия" чува за трети път решителните думи на
„Стареца с лампата":
„Дошло е времето!".
Така чрез Рудолф Щайнеровото дело Гьотевият Апокалипсис стана действителност.
Хела Вийсбергер
|
Откровението на Гьоте в неговата приказка: Щайнер
